Определение № 8116 от 28.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6647/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 от АПК. Образувано е по частна жалба на Л. Ж. М. от гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Славова, срещу определение № 3889 от 15.04.2024 г., постановено по адм. дело № 791/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 24-0819-000375/28.03.2024 г. на полицейски инспектор при сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/– Варна. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, тъй като са налице основания за спиране с оглед на необходимостта на частния жалбоподател да изпълнява трудовите си задължения в спедиторска фирма, за което много често му е необходимо отнетото му свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ и без което ще остане без доходи. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно, както и да му бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът – полицейски инспектор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Варна, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частна жалба е неоснователна. Процесната принудителна административна мярка е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като фактическото основание за издаване на заповедта е, че водачът е управлявал товарен автомобил след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Drager Drug test 5000, отчел положителен резултат за употреба на Бензодиазелини. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че не е осъществена нито една от предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК, доколкото от представените трудов договор и длъжностна характеристика категорично се установява, че заеманата от лицето длъжност не е „куриер“ в спедиторска компания, както се твърди в жалбата, а е „автомонтьор“. Според съда изпълнението не вменените на жалбоподателя трудови задължения не предполага наличие на СУМПС, респ. налице е възможност да реализира правото си на труд. Прието е от съда също така, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди по вид и размер, които биха настъпили в патримониума му, в резултат от предварителното изпълнение на заповедта, като същите не се презумират от закона, а подлежат на посочване и доказване пред съда, което в случая не е направено. В случая според съда молителят не е посочил и нито едно ново обстоятелство, което да не е съществувало при издаването и връчването на заповедта и което евентуално да обоснове спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на този акт. Така постановеното определението е правилно. Изводът на Административен съд – Варна, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед е направен в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. В случая предварителното изпълнение се основава на изричната разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, според която подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно законът въвежда презумпция за наличие на една или повече от предвидените в чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки за предварително изпълнение на акта. В тази хипотеза изпълнението може да бъде спряно, ако презумпцията бъде оборена или ако на основание чл. 166, ал. 2 от АПК оспорващият докаже, че предварителното изпълнение може да му причини значителни или трудно поправими вреди, като във всички случаи изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В процесния случай административният съд правилно приема, че условията за спиране на допуснатото предварително изпълнение не са осъществени. Липсват представени от жалбоподателя доказателства, в това число и пред настоящата инстанция, за значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, които да обосноват спиране на предварителното изпълнение. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче от една страна сочената в частната жалба невъзможност да се изпълняват трудовите задължения при липсата на СУМПС не се установява от приложените трудов договор и длъжностна характеристика, доколкото жалбоподателят заема длъжността „автомонтьор“ в спедиторска фирма, за изпълнението на която длъжност не се изисква наличие на СУМПС, съгласно раздел II от длъжностната характеристика на професия „автомонтьор“. От друга страна като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Това, че на частния жалбоподател се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на принудителната административна мярка не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. При съобразяване на изложеното се налага извода за неоснователност на искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като то не би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд,