Определение № 259 от 15.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1241/2015 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от В. П. Б. с искане за изменение на решение № 132/ 24.07.2015 г. по настоящото дело в частта по разноските. Молбата е обоснована с доводите, че съдът не е съобразил всички разноски, които ответникът (сега молител) е заплатил по делото и е пресъдил разноски в полза на всяка от страните, без да извърши компенсация на възникналите насрещни вземания. Ищецът П. В. Б. (сега ответник по молбата) възразява, че е неоснователна. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че молбата изхожда от легитимирана страна. Молител е касаторът, признат с решението за кредитор по вземане за разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК и за длъжник по вземане за разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. Правният интерес е обоснован със становище за допуснати от съда фактическа и правна грешки. Спазени са изискванията на чл. 80, изр. 1 ГПК и срокът по чл. 248 ГПК. Молбата е допустима, но неоснователна. С касационното решение спорът по чл. 108 ЗС е решен по същество, като искът в защита на собствеността е уважен в установителната част и отхвърлен в осъдителната. При този изход съдът е преценил, че в всяка от страните е кредитор на вземане за разноските по делото с длъжник насрещната и възникналите вземания (съответно при квалификацията на чл. 78, ал. 1 и на ал. 3 ГПК) са в размери на половината от извършените разноски. Съдът е определил размера на разноските, които ответникът (сега молител) е извършил, според поисканото в представените от него списъци. Допълнително включени са единствено платените държавни такси за снабдяване с преписи от невлезлите в сила решения, постановявани при инстанционното развитие на делото. Тези разноски естествено не фигурират в списъците. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че изискването на чл. 80, изр. 1 ГПК за представяне на списък на разноските в съответната инстанция е свързано, от една страна, със санкционната последица на чл. 80, изр. 2 ГПК (пречка за възникване на правото на изменение на решението в частта по разноските). От друга, то е проява на диспозитивното начало. Вземането за репариране на разноските възниква съобразно изхода на делото, но съдебното му упражняване е естествена проява на диспозитивното начало. Този основен принцип на гражданския процес възлага в преценката на страните предмета на делото и обема на дължимата защита (чл. 6, ал. 2 ГПК). Следователно ако в представения списък страната е поискала присъждане на разноски в размер, по-нисък от извършените или е изключила разноски, макар те да са извършени, съдът е длъжен да зачете нейното искане, като съобрази, че така заявената претенция задава максималния обем, до който може да ангажира отговорността на насрещната страна за тяхното възстановяване. Претенцията за разноски следва да бъде заявена най-късно до края на устните състезания и е недопустимо нейното изменение в срока по чл. 248 ГПК. Това е така, защото производството по чл. 248 ГПК е уредено, за да бъдат отстранени грешките на съда, а не тези на страните. Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира и законово основание, което да възлага в правомощие на съда при частична основателност на иска, неоснователност или недопустимост на част от исковете да извършва прихващане с възникналите насрещни вземания за разноски. Молбата за изменение на касационното решение е неоснователна. При тези мотиви, съдът