Определение № 9400 от 09.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 във връзка с чл. 204 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "Билдком БГ" ЕООД, против определение № 752/11.07.2024 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-554/2024 г., с което на основание чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП, Комисия за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Строително-монтажни работи за реализацията на работния инвестиционен проект по части „Благоустрояване и инфраструктура” и „Централна трибуна“, част от общинската спортна инфраструктура – стадион „Локомотив“ – град Пловдив“ в две обособени позиции и системен номер в ЦАИС ЕОП 00267-2024-0046, открита с решение № F530422/03.06.2024 г. на кмета на община Пловдив. Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение на КЗК е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита решението за откриване на процедурата за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че с направеното искане за налагането на временна мярка "спиране" няма да увредят интересите на обществото, а ползите от налагането й ще превишат отрицателните последици. Излага съображения, че при разглеждане на искането за налагане временна мярка следва да се отчете принципът въведен с разпоредбата на чл. 1 от ЗОП, а именно осигуряване на ефективност при разходването на публичните средства. Претендира отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за налагане на мярка "спиране на процедурата" на основание чл. 204 от ЗОП. Ответникът – кмета на община Пловдив в срока по чл. 232 от АПК, приложим на основание чл. 216а, ал. 3 от ЗОП, не изразява становище по нея. Настоящият състав на Върховния административен съд, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес от оспорване на акта на КЗК и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество за неоснователна. Производство по преписка № КЗК-554/28.06.2024 г. е образувано във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР-1210/25.06.2024 г. от "Билдком БГ" ЕООД срещу решение № F530422/03.06.2024 г. на кмета на община Пловдив за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с описания по-горе предмет. В жалбата, на основание чл. 203 и чл. 204 ЗОП е обективирано искане за спиране на процедурата, по наведени твърдения, че от него няма да настъпят неблагоприятни последици за възложителя и обществото, а ще се изключи всякакво съмнение за наличие на противоречащи на нормативната уредба условия в обявлението и ще се защити в най-голяма степен общественият интерес с провеждането на една законосъобразна процедура, която да се финализира със сключване на договор с избрания изпълнител, което ще гарантира и качественото изпълнение на предмета на обжалваната поръчка. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на „Билдком БГ“ ЕООД за налагане временна мярка "спиране на процедурата". За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 204 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е приела, че искането за спиране на процедурата е неоснователно и необосновано. В мотивите на определението е посочено, че жалбоподателят, които претендира пред КЗК налагане на временна мярка "спиране на процедурата", следва да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. Прието е, че в случая не са изложени доказателства, че интересите на жалбоподателя или общественият интерес ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез спиране на процедурата. КЗК се е позовала и на разпоредбата на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, според която възложителят няма право да сключи договор с определения за изпълнител участник преди влизане в сила на всички решения по процедурата. В допълнение комисията е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от ЗОП произнасянето по искането за налагане на временната мярка, не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и че не засяга останалите искания на жалбоподателя. С оглед изложеното искането на жалбоподателите за налагане на временна мярка "спиране" е преценено от КЗК като неоснователно и е оставено без уважение. Определението е правилно. Неоснователно е твърдението в частната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Комисията вярно е преценила, че в конкретния случай не са налице формулираните от нормотвореца предпоставки за налагане на поисканата временна мярка „спиране на процедурата“. В мотивите на обжалваното определение правилно е отразено, че предпоставките за налагане на временната мярка са регламентирани в чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, които следва да бъдат тълкувани и прилагани заедно с нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП, по силата на която жалбата срещу решение за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка не спира възлагателната процедура, освен когато е поискано налагане на временна мярка "спиране на процедурата". Като принцип законът е предвидил, че в този случай общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и при наличие на предпоставките по чл. 204, ал. 2 ЗОП. Относно основния аргумент на оспорващото дружество за претендираното спиране - да се постигне провеждането на една законосъобразна процедура за възлагане на обществена поръчка и във връзка с изложените доводи за допуснати нарушения и противоречия със ЗОП, КЗК правилно е установила, че на този етап от производството е недопустимо произнасянето на Комисията по основателността на релевираните от жалбоподателя оплаквания за нарушения при откриване на процесната възлагателна процедура. Посочила е, че по този начин би се стигнало до предрешаване на спора по същество. Изискването за провеждане на законосъобразна процедура се отнася до всяка една процедура, която се провежда по реда на ЗОП и не обосновава наличие на изключение от общото правило за предварително изпълнение на решението за откриване на възлагателната процедура. Ако се възприеме становището на частния жалбоподател, това би довело до необходимостта от спиране на всяка обявена процедура за възлагане на обществена поръчка, за да се осигури нейното законосъобразно провеждане, което е в категорично противоречие със смисъла и целта на закона, който допуска спиране на процедурата по ЗОП само по изключение. Съдът констатира, че както в първоинстанционната жалба, така и в частната жалба жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност на атакувания акт на възложителя, относно които Комисията правилно е счела, че на този етап от производството е недопустимо произнасянето по тях, защото така би се стигнало до произнасяне по същество. Поради това в конкретната хипотеза не може да се изведе обосновано заключение, доколко и в каква степен довършването на процедурата би накърнило интересите на жалбоподателите или на обществото като цяло. При постановяване на обжалвания акт, Комисията правилно е съобразила и правнорелевантното обстоятелство, че правата на жалбоподателя и на останалите потенциални участници във възлагателната процедура са гарантирани от законовата забрана възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, тоест дори и процедурата да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на оспорващото дружество ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане - предвид етапа, на който се намира провежданата процедура, поради което правилно КЗК е счела за неоснователно искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата". По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от визираните в частната жалба пороци, което не налага неговото касиране, а оставянето му в сила. Водим от горното и на чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, Върховният административен съд,