Определение № 10016 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9052/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частната жалба на Б. Д. Т. с адрес: гр. Варна, [адрес], приподписана от пълномощника му адв. Сидерова, против Определение №6512/24.06.2024 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. №1217/2024 г., с което на основание чл. 151, т. 1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е оставена без разглеждане жалбата му против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗ) №МД-АУ-3575-1/05.04.2022 г., издаден от главен инспектор „Контролно – ревизионни дейности“ (КРД) при Община Варна, и е прекратено производството по делото.

С доводи за неправилност на определението частният жалбоподател претендира неговата отмяна и присъждане на разноски (30 лв. ДТ).

Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Хаджиев по съображения, изложени в писмено възражение, подадено в срока по чл. 232 АПК. Иска да бъде оставено в сила определението на административния съд и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият тричленен състав на първо отделение на Върховния административен съд преценява частната жалба за допустима, като подадена против определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК във вр. с чл. 151, ал. 3 ДОПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Данните по делото сочат, че:

1. На 20.05.2024 г. Б. Д. Т. е оспорил пред Административен съд – Варна АУЗ №МД-АУ-3575-1/05.04.2022 г., издаден от главен инспектор КРД при Община Варна, и по жалбата му е образувано адм. д. №1217/2024 г.

2. АУЗ е изпратен на адресата с писма с обратни разписки, върнати с отбелязвания, че същите не са потърсени. Писмата са изпратени на известните на административния орган адреси, които са различни от посочения по делото такъв.

3. На 10.08.2022 г. в общината е поставено съобщение с изх. №С-3575/10.08.2022 г. до Б. Д. Т. да се яви в 14-дневен срок в Дирекция „Местни данъци“, отдел КРД за връчване на АУЗ. В този срок лицето не се е явило в Дирекция „Местни данъци“, отдел КРД и актът не му е връчен.

4. Б. Д. Т. подава до директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна жалба с рег. №МД-Т24000973ВН/31.01.2024 г., в която заявява, че АУЗ не му е връчен и тъй като не е запознат с неговото съдържание, иска същият да бъде отменен на общо основание. Обяснява, че за него е разбрал в банката, където е наложен запор на банковата му сметка от ЧСИ, че ЧСИ е отказал да му връчи акта, както и че служителите на общината също са отказали да му го връчат с обяснението, че вече е връчен. Независимо от това е заплатил дължимите суми.

5. С писмо с рег. № МД-Т24000973ВН_001BH/25.04.2024 г., връчено на 07.05.2024 г. на посочения в жалбата адрес, директорът на Дирекция „Местни данъци“ уведомява жалбоподателя, че във връзка с подадената от него жалба е извършена проверка. При проверката е установено, че АУЗ е връчен по реда на чл. 32, ал. 6 ДОПК и предаден за принудително изпълнение на ЧСИ И. Ернандес. Образувано е изпълнително дело №48/2023 г. Сумите по него са платени в брой на 29.01.2024 г. и с оглед на това на 30.01.2024 г. е подадена молба по изпълнителното дело за прекратяването му.

При тези факти първостепенният съд приема, че АУЗ №МД-АУ-3575-1/05.04.2022 г. е мълчаливо потвърден от решаващия орган, тъй като в срока по чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 146 ДОПК, който изтича на 08.04.2024 г., по жалбата срещу него не е налице произнасяне на компетентния орган. Регламентираният в чл. 156, ал. 5 ДОПК 30-дневен срок за обжалване на мълчаливо потвърдения акт по съдебен ред е изтекъл на 08.05.2024 г., а жалбата е подадена на 20.05.2024 г. чрез административния орган. С тези мотиви съдът е оставил без разглеждане жалбата на Т. като просрочена.

Настоящият касационен състав намира така постановеното определение за правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените в мотивната му част.

Както правилно е приел административният съд, процесният АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК не е редовно връчен на неговия адресат по реда на чл. 32 ДОПК, противно на твърденията на ответника. Съгласно чл. 32, ал. 1 ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, не е намерен на адреса за кореспонденция след най – малко две посещения през 7 дни. Тези законови изисквания в случая не са изпълнени, защото: 1. В преписката липсват доказателства за това, че адресът, на който са изпращани писмата с обратна разписка, е адресът за кореспонденция, т. е. постоянният адрес на физическото лице според чл. 28, ал. 1 ДОПК; 2. В административната преписка е налично пълномощно, с което Б. Т. е упълномощил пълномощник, който да го представлява пред общинската администрация, и в пълномощното е посочен адрес на пълномощника. АУЗ не е връчен на пълномощника; 3. Дори и да се приеме, че адресът, на който са изпращани писмата, е адрес за кореспонденция по чл. 28, ал. 1 ДОПК, връщането на тези писма като непотърсени не е достатъчно, за да се приложи чл. 32, ал. 6 във вр. с ал. 4 ДОПК. Необходимо е да са извършени най-малко две посещения на този адрес през 7 дни, което обстоятелство се удостоверява с протокол съгласно чл. 32, ал. 2 ДОПК.

При ясно заявеното от жалбоподателя в жалбата му по административен ред обстоятелство, че АУЗ не му е връчен и не е запознат с неговото съдържание, административният орган нито е разпоредил връчването му, нито е постановил решение по чл. 147, ал. 1 ДОПК за оставяне на жалбата без разглеждане като просрочена, след като счита, че актът е връчен по реда на чл. 32, ал. 6 ДОПК на 24.08.2022 г.

Установените факти по делото, изложени по-горе, сочат на нарушено право на защита на жалбоподателя. Да се приеме, че един невръчен административен акт е мълчаливо потвърден от решаващия орган би означавало да се толерира порочната практика на общинската администрация, каквато се установява и от постановеното от Върховния административен съд Определение №14237/17.11.2020 г. по адм. д. №11917/2020 г. при сходни факти, с което е оставено в сила Определение №1649/31.07.2020 г. на Административен съд – Варна по адм. д. №1528/2020 г.

След като е установил, че оспореният пред него административен акт не е връчен на жалбоподателя, съдът е следвало след прекратяване на производството да върне преписката на компетентния административен орган с указания за неговото връчване, тъй като едва след това е възможно да се осъществи производството по оспорването му по административен ред като задължителната предпоставка за допустимост на оспорването му пред компетентния съд.

На ответника по частната жалба не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на делото.

По така изложените мотиви, Върховният административен съд в състав на първо отделение