Определение № 1270 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. С. против решение по гр.д.№2875/2007 г., постановено на 05.08.2010 г. от Софийски градски съд, ІІ”а” отд. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 21.12.2006 г., постановено по гр.д.№ 2088/2006 г. от Софийски районен съд, 91 състав. С отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответникът по касационната жалба К. Г., оспорва наличието на основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Съдът е разгледал предявения иск, като такъв с правно основание чл.28, ал.3 от СК /отм./, предвид направеното пред въззивния съд уточнение на обстоятелствената част на исковата молба. За да отхвърли така квалифицирания иск, съдът е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, за периода, в който е закупен и ремонтиран недвижимия имот, доходите на страните, бивши съпрузи, са били приблизително равни, К. Г. е участвувал с личен труд при извършването на ремонта, като заплащаните от А. И. суми по ремонта са от паричен влог, сумите по който са общи и на двамата съпрузи, независимо на чие име е открит банковия влог. Съдът е приел, че не е установено от доказателствата по делото, че само А. И. е полагала грижи за гледането и издръжката на своя баща, поради което и на това основание съдът е приел за недоказано твърдението на И., че приносът й спрямо този на съпруга й значително го надхвърля, по отношение на способа и основанието за придобиването на процесния имот. В изложението на касационните основания се сочат процесуалноправен и материалноправни въпрос, които, според касатора, са разрешени при наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Сочения процесуалноправен въпрос е относно процесуалната възможност да бъдат разгледани съвместно евентуално обективно съединени искове с правно основание чл.13, ал.2 от СК /отм./ с иск по чл.14, ал.4 от СК /1968 г.,отм./. Този процесуалноправен въпрос е неотносим към настоящото производство по чл.288 от ГПК, доколкото съдът не е отрекъл тази възможност, а в хода на производството е оставил без уважение искането за разглеждане и на иск с правно основание чл.21 от СК /1985 г., отм./, доколкото с посочването на нови факти от страна на ищцата по тази претенция, се сочи и ново основание, както и ново искане, т.е. предявява се нов иск, а не се изменя вече предявения. Липсва противоречие от възприетото по допустимостта на съединяването на двата иска с възприетото от ВС в цитираната съдебна практика, доколкото произнасяне по този въпрос липсва, тъй като искането за разглеждане на претенция с правно основание чл.21 от СК /1985 г., отм./ не е прието за разглеждане от съда на друго процесуално основание. На следващо място, това произнасяне на съда относно изменението на иска, така както е поискано от ищцата А. И. не е основание за допускане на касационното обжалване / дори и де е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК /, доколкото същото би представлявало процедиране от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, т.е. би било налице процесуално нарушение, което не е сред основанията, годни да доведат до извод за допустимост на касационното обжалване. Процесуалните нарушения, водещи до неправилност на съдебното решение са касационни основания, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. тяхното наличие и правилността на съдебното решение в тази насока, следва да се преценяват едва след като са налице предпоставки и основания, за допускане на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, а не в производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационните жалби, предвид факултативността на касационното обжалване. Материалноправните въпроси, сочени от касатора, са с доводи за липсата на съдебна практика по тях и твърдения, че същите са от значение за развитие на правото, касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Сочените въпроси са относно приложението на пар.4 от ПЗР на СК/1985 г., отм./ и в частност по отношение на неналичните към този момент парични средства, изтеглени от личните спестовни влогове на съпрузите и възможността те да бъдат трансформирани в семейно имущество, а втория въпрос – относно периода от време, за който следва да се установят доходите на бившите съпрузи при определяне на по-голям дял, респ. по-голям принос от семейното имущество. По първия поставен материално правен въпрос, относно приложението на пар.4 от ПЗР на СК/1985 г., отм./, не се сочи в каква насока нормата на тази разпоредба е неясна, непълна или противоречива, което да налага тълкуването й от касационния съд, с оглед правомощията му в тази насока. Нормата на пар.4 от ПЗР на СК/1985 г., отм./ гласи, че правилата на този кодекс, в т.ч. и презумпцията по чл.19, ал.3 от СК/отм./ се прилага и по отношение на налични имущества /в т.ч. влогове и налични парични средства/, придобити от съпрузи преди влизането в сила на този кодекс, от съпрузи по заварени бракове. Липсват предпоставки за тълкуване на тази разпоредба, като по нейното прилагане съществува единна и непротиворечива съдебна практика, което обстоятелство, наред с липсата на конкретно посочване в какво се изразява относимостта на така формулирания правен въпрос към нормата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, води до липса на соченото от касатора касационно основание по допустимост на касационното обжалване в посоченото приложно поле на нормата на чл.280 от ГПК. По втория посочен правен въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВС, обективирана в ППВС №5/1972 г., т.2, поради което твърдението, че по така поставения правен въпрос липсва съдебна практика е неоснователно. По изложените съображения, съдът счита, че не са налице сочените от касатора основания за допустимост на касационното обжалване. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия