Определение № 12764 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11750/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В. Прибиток, като майка и законна представителка на малолетно дете Д. Прибиток, гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила, с настоящ адрес: гр. Бургас, [жк], [улица], представлявана от адв. Д. Ошавков, АК - Бургас, е оспорила Заповед № ЗСПД/Д-А/19148/13.10.2023 на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, с която е отказано отпускането на еднократна месечна помощ за ученик, по реда на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД. По жалбата е образувано адм. дело № 1984/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас. С Определение № 2755 от 02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1984/2023 г., Административен съд – Бургас е прекратил производството по делото и е изпратил жалбата за разглеждане на Административен съд София-град. Приел е, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, изречение второ, а именно - когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София, като се сочи и разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗСПД. Административен съд София – град е образувал адм. дело № 10709/2023 г. и с Определение № 10546 от 29.11.2023 г. е повдигнал спор за подсъдност, приемайки, че местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Бургас. Изложил е мотиви, че жалбоподателката е лице с предоставена временна закрила, като единствения за нея адрес, видно от копието от регистрационна карта, предоставена от ДАБ е посочения в гр. Бургас. Няма налични данни да има постоянен адрес, а този, сочен от жалбоподател и по регистрационната карта съвпада със седалището на подразделението на ДСП, длъжностно лице от което е постановило оспорвания отказ. Изведен е довод, че предвид пребиваването на жалбоподателката в гр. Бургас, предмета на оспорване и органът, издал оспорваната заповед е приложима общо определената подсъдност по чл. 133, ал. 2, изр. Второ от АПК. За жалбоподателката няма доказателства, тя да има постоянен адрес в чужбина, а наличието на чуждо гражданство, не е равнозначно на наличие на адрес в чужбина. Жалбоподателката е лице с предоставена временна закрила и понятието „адрес в чужбина“ било лишено от правен и фактически смисъл и не може да бъде меродавно за целите на съдопроизводството. Като лице, попадащо в обхвата на чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ, принудено да напусна постоянния си адрес и защитено по силата на международното и националното законодателство, позоваването на постоянен адрес се явява в противоречие със статута на жалбоподателката на лице с предоставена временна закрила. Следващ довод на АССГ е, значимостта на издадената регистрационна карта от ДАБ, с посочения адрес на пребиваване, отразен от компетентните органи на приемащата държава, както и разпоредбата на чл. 84 от ЗУБ. Има и изложение за целесъобразността на това да се инициира бързо правосъдие, като се сочи и изолиран, съдебен акт на ВАС. Позовал се е на принципите за бързина и достъпност на административното правосъдие, посочени в чл. 11 и 12 от АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и актовете на съдилищата по спора за подсъдност и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, прие за установено следното: Жалбоподателката е лице, на което е предоставена временна закрила. Единственият известен и предоставен по делото адрес е този, посочен в нейната регистрационна карта, сочена в титулната част на жалбата, издадена от Държавната агенция за бежанците, а именно настоящият й адрес в гр. Бургас. Не са събирани доказателства за наличие на постоянен адрес в страната, а и не се твърди такъв. Адресат на оспорения пред съда индивидуален административен акт е В. Прибиток, гражданин на Украйна, явяващ се „чужд гражданин“ по силата на закона. Съгласно чл. 91 от Закона за гражданската регистрация, адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. Единствено чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, както и тези получили статут на бежанец или хуманитарен статут, или на които е предоставено убежище в Република България – чл. 3, ал. 2 от закона, се вписват в регистъра на населението. Доколкото жалбоподателката не се отнася към тази категория чужденци, тъй като й е предоставена само временна закрила, същата не може да има и няма вписан в страната постоянен адрес. В случая вписаният в регистрационната карта на В. Прибиток настоящ адрес не може да бъде приравнен на постоянен адрес по смисъла на чл. 133, ал. 1, изр. първо от АПК. Последната норма е императивна и е недопустимо да бъде тълкувана разширително. Сочения в определението на АССГ съдебен акт на ВАС не може да бъде споделен, а и няма обвързваща сила. Тъй като постоянният адрес на жалбоподателката е в чужбина, то в случая е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изречение второ от АПК, определяща местно компетентния съд, който следва да разгледа оспорването, а това е Административен съд – София град. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,