Определение № 24 от 21.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 894/2009 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] в качеството му на трето лице помагач срещу решение № 143 от 22.06.2009 г. по гр.д.№ 643/2008 г. на Пловдивския апелативен съд. С Определение № 543 от 17.08.2009 г. по т.д.№ 894/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. е допуснато касационно обжалване на възивното решение, с което са дадени указания на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4 000 лв. Съобщението за указанията на съда е връчено на пълномощника на касатора адв.М. Г. на 20.09.2010 г. Постъпилата от последния молба за продължаване на срока по реда на чл.63, ал.1 ГПК е оставена без уважение[населено място] от 29.10.2010 г. До изтичането му, а и досега последният не е представил документ за внесена държавна такса за разглеждане по същество на касационната жалба, поради което образуваното по нея производство ще следва да бъде прекратено. При това положение съдържащото се в молбата по чл.63 ГПК искане касационната жалба да бъде разгледана като частна жалба срещу въззивното решение в частта, касаеща отговорността за разноските се явява недопустимо. В посочената му част съдебният акт има характера на определение и съгласно чл.284 ГПК подлежи на изменение или допълване по искане на страната от съда, който го е постановил, след като в неговата цялост последният не е предмет на касационен контрол. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговко отделение