Определение № 12995 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11684/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Бандаловски от гр.София, подадена чрез процесуалния представител адв. С. Стоичков, срещу определение №8972/18.10.2023г.ь постановено по адм. Дело №1775/2023г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, като излага съображения, че пропускането на срока за обжалване на административния акт се дължи на непредвидени и извънредни обстоятелства, свързани със здравословното състояние на процесуалния представител. Моли определението да бъде отменено. Ответникът по частната жалба – Директор на ТД Митница Русе, не взема становище по нея. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, намира следното: Частната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение, съставът на АССГ приема, че не са налице особени, непредвидени обстоятелства, които да са основание за пропускане на срока за оспорване на решение № 32-444932/20.12.2022г., издадено от Директора на ТД Митница Русе. Съдът стига до извода, че данните за влошено здравословно състояние на процесуалния представител на жалбоподателя в последния ден от срока за оспорване на административния акт, не обосновават наличието на предпоставките, посочени в чл. 161, ал. 1 АПК и по тези съображения с определението, предмет на обжалване, отхвърля искането за дружеството за възстановяване на срока за обжалване. Тези изводи на административния съд са правилни и се споделят от настоящата инстанция със следните уточняващи мотиви: Няма спор, а и от писмените доказателства по делото се установява, че обжалваният административен акт е съобщен надлежно на 01.02.2023г. на жалбоподателя и срокът за обжалването му като неправилен по съдебен ред изтича в края на 15.02.2023г., работен ден. Жалбата е изпратена на следващия ден – 16.02.2023г. и се явява просрочена по отношение на възможността за оспорване по съдебен ред на акта като незаконосъобразен. Представените пред първоинстанционния съд доказателства сочат, че на последния ден от срока на обжалване – 15.02.2023г. за адв. Стоичков е настъпил здравословен проблем, за което му е оказана първа помощ като няма данни за хоспитализиране. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че не са налице основания по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване на срока. Според цитирания текст възстановяване на срока за оспорване се допуска, ако пропускането са дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. В случая правилно съдът приема, че посочените в текста предпоставки не са изпълнени. Установено е, че частният жалбоподател е уведомен, че срокът за обжалване започва да тече от деня на съобщаване на акта и изтича в 14-дневен срок оттогава. За този период не се сочат пречки за възможност да се реализира правото на оспорване от управителя на дружеството или от негов процесуален представител. Освен това в представеното пълномощно на адв. Стоичков не е посочена дата на упълномощаване, т.е. не е доказано, че към последния ден от срока за обжалване – 15.02.2023г. същият е бил редовно упълномощен процесуален представител на адресата на акта. При тези установявания твърденията за непредвидими пречки за подаване на жалбата в последния ден от срока, се явяват и ирелевантни за спора. Правилно е прието от административния съд, че липсват доказателства за извънредни обстоятелства, възникнали внезапно и неочаквано за жалбоподателя, които са му попречили да упражни правото си на оспорване в установения срок. Не са били налице особени, непредвидени обстоятелства по смисъла на смисъла на чл. 161, ал. 1, пр. 1 АПК и съответно основания за възстановяване на срока за обжалване. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспореното определение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, осмо отделение,