Определение № 13792 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5260/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Образувано е по искане на Директора на ТД Митница Варна, чрез ст. юрк. Димитрова, за изменение на решение № 11616 от 30.10.2024 г., постановено по адм. дело № 5260/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Твърди, че от ответната страна не са представени доказателства, че адвокатският хонорар е платен, както и че спорът по делото не е с правна сложност и не е налице особена процесуална активност от страна на пълномощника на дружеството. Иска да бъде съобразено тълкуването на чл. 101, пар. 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС, дадено с Решение на СЕС по дело С-438/22. Иска присъдените разноски в полза на ответника по делото - „Магна Ойл“ ООД да бъдат намалени до минималния размер. Ответникът - „Магна Ойл“ ООД, чрез адв. Симеонова, изразява становище за неоснователност на искането. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Искането е неоснователно. С решение № 11616 от 30.10.2024 г., постановено по адм. дело № 5260/2024 г. по описа на Върховния административен съд, е оставено в сила решение № 1686 от 28.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1089 по описа на Административен съд гр. Бургас за 2023 г., с което е отменено решение № 32-204710/01.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна; Агенция „Митници“ е осъдена да заплати в полза на „Магна Ойл“ ООД, разноски по делото в размер на 1 920 лв. за касационна инстанция. Неоснователни са доводите на Директора на ТД Митница Варна, че по делото не са представени доказателства, че претендираното адвокатско възнаграждение е платено от „Магна Ойл“ ООД. По делото своевременно е представен списък на разноските (л.91), договор № 273/1 от 16.04.2024 г. (л. 92), фактура (л. 94) и доказателства за извършено плащане по банков път (л. 95). От представените доказателства безспорно се установява, че на процесуалния представител на дружеството е заплатен, по банков път, адвокатски хонорар за касационна инстанция в размер на 1 920 лв., какъвто е и присъдения размер. Съобразно тълкуването, дадено с т. 3 от Решение на СЕС по дело С-438/22, чл. 101, пар. 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Задължението на националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени (на висшия орган на съсловната организация) като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено (при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство) възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК), обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита. В постановеното решение, съдебният състав е обсъдил направеното от касатора възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар и е изложил мотиви, че същото е неоснователно. Настоящият състав намира, че при съобразяване с фактическата сложност на спора, обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на ответника процесуална защита, в т.ч. изложените подробни аргументи в представените отговор на касационната жалба (възражение) и осъщественото процесуалното представителство в съдебно заседание на 16.10.2024 г., в случая не са налице основания за определяне на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответника с постановеното по делото решение. Възнаграждението е справедливо определено и не води до неравенство между страните в съдебното производство. Поради гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение, в частта му за разноските, а искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,