Определение № 3902 от 11.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2025 г.

ВАСТрето отделение11.04.2025reporting judge Чавдар Димитров

Ruling

ОТМЕНЯ Определение № 1568 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело № 221/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което частната жалба на Н. М. П. с вх. № 1974/04.02.2025г. по описа на АС Варна против Определение № 1184/03.02.2025г., постановено по същото дело, е била оставена без разглеждане и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗПРАЩА адм. дело №221/2025г. по описа на АС Варна на Председателя на Трето отделение на Върховния административен съд за разпределение на жалбата на Н. М. П. против Определение №1184/03.02.2025г., постановено по адм.д. №221/2025 г. по описа на АС Варна, по реда на Централизираната система за случайно разпределяне на делата. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ

Grounds

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Н. М. П. от гр. Варна, [жк], [адрес], против Определение № 1568 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело № 221/2025г. по описа на Административен съд – Варна, с което частната му жалба с вх. № 1974/04.02.2025г. против Определение № 1184/03.02.2025г., постановено по същото дело е била оставена без разглеждане. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му изцяло и предоставянето му на правна помощ под формата на процесуално представителство от адвокат, определен и назначен по Закона за правната помощ. Излага твърдение за лишаването му от достъп до правосъдие и нарушаване на негови основни права поради отказа на първоинстанционния състав да му предостави правна помощ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК и е допустима. Подадена е от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него От ответната страна кмета на община Варна не е постъпило възражение по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК след връченото на страната уведомление. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с частната жалба и преписката по делото намира жалбата за основателна поради следното: С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане частната жалба на Н. М. П. срещу Определение №1184/03.02.2025г. постановено по адм.д. № 221/2025г. по описа на Административен съд Варна с аргумент, че крайният съдебен акт по спора – Решение №1236/04.02.2025г. не подлежи на обжалване по силата на чл.12, ал.4 ЗСММ, поради което постановеното в същото производство Определение №1184/03.02.2025г. също не подлежи на обжалване. Определението е неправилно. Постановено е нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът неправилно е отчел, че обжалваното определение не подлежи на обжалване, тъй като производството е едноинстанционно. В чл.215, т.4 АПК е уредена хипотеза на оставяне на жалбата без разглеждане, когато тя самата атакува неподлежащ на оспорване административен акт. В конкретния случай атакуван бива междинен съдебен акт, който макар да не прегражда хода на производството, попада сред тези, за които изрично е предвидена възможност за оспорване в закон. Касае се за разпоредбата на чл. 95, ал.5 ГПК, вр. чл.144 АПК, чиято цел е да гарантира правото на защита на страна в състезателното производство, за която са установени определени предпоставки, сочещи в съвкупност на неравностойното й положение. Правото на оспорване на отказа да бъде предоставена правна помощ не е обусловено от броя съдебни инстанции, пред които спорът ще бъде разгледан, тъй като правото на защита на всяка страна в неравностойно положение следва да бъде гарантирана във всеки етап на провежданото производство и би могла да се яви съществено процесуално нарушение, което да бъде основание за отмяна на влязлото в сила решение например по чл.239, т.5 АПК. При наличието на тези обстоятелства съдът е дължал администриране на така депозираната жалба против Определение №1184/03.02.2025г., постановено по адм.д. №221/2025 г. по описа на АС Варна, още повече че със същото Определение самият съдебен състав е указал на страната възможността да оспори постановения отказ да му бъде предоставена правна помощ. Като е оставил жалбата без разглеждане първоинстанционния съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а жалбата против Определение №1184/03.02.2025г., постановено по адм.д. №221/2025 г. по описа на АС Варна да бъде докладвана на Председателя на отделението за разпределението й по реда за случайно разпределение на делата на докладчик за разглеждането й по същество. По изложените съображения и на основание чл. 235, ал.1 АПК, вр. чл.213а, ал.5 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,

Cited provisions

10