Определение № 412 от 23.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1222/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Земеделска кооперация „Единство – 94“ вх.№6056/14.07.22г., с която е поискано съдът да допълни определение №290/11.07.2022г., като ѝ присъди направените от нея разноски за частното производство. В дадения ѝ срок насрещната страна В. А. Е. е възразил срещу основателността на искането и е направил евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от кооперацията възнаграждение на процесуалния ѝ представител, като е поискал то да бъде присъдено в по-нисък размер. Настоящият състав на ВКС Второ търговско отделение намира молбата, подадена по реда на чл.248 ГПК за неоснователна. Видно от данните по делото, частното производство пред ВКС е било образувано по частна касационна жалба, подадена от В. А. Е.,чрез адв. Б. К., срещу определение №521/07.04.2022г. по в.ч.гр.д.№197/22г. по описа на Окръжен съд Плевен, с което е отменено определение №260003/26.01.22г. по т.д.№484/20г. по описа на Никополски районен съд в частта, с което на основание чл.248 ГПК е изменено решението по делото в частта за разноските и е оставена без уважение молбата на В. А. Е. по чл.248 ГПК. Срещу частната касационна жалба е бил подаден отговор от ответника по нея - Земеделска кооперация „Единство – 94“, чрез упълномощения ѝ представител адв.М. К., с който е оспорена допустимостта и основателността й, като е поискано на страната да бъдат присъдени направените в това производство разноски. С определение №290/11.07.2022г. настоящият състав на ВКС е оставил без разглеждане частната касационна жалба и е прекратил образуваното въз основа на нея производство поради недопустимост на обжалването. Последователно в практиката си ВКС приема, че разпоредбата на чл.81 от ГПК е неприложима в производството по чл.248 ГПК, тъй като определението, което се постановява по посочения ред няма самостоятелен характер и не представлява акт по смисъла на чл.81 от ГПК, тъй като с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Производството по чл.248 ал.1 от ГПК не представлява образувано ново съдебно производство, с различен предмет от исковото производство, а има акцесорен спрямо него характер, тъй като предмет на същото са вече заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. То не слага край на съдебното производство, а с него само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските при направено от страната искане. Поради това изходът от производството по чл.248 от ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Разноски не се дължат както в производството по чл.248 от ГПК, така и в това по обжалване на постановен в такова производство акт. В този смисъл са определение №216/17.07.2017г. по гр.д. №3648/2016г. на ВКС III г.о., определение №97/25.03.2015г. по т.д. №987/2014г. на ВКС I т.о.,определение №683/21.12.2015г. по ч.гр.д.№5089/2015г. на ВКС III г.о., определение №29/13.01.2017г. по ч.т.д.№1797/2016г. на ВКС II т.о., определение №256/01.08.2017г. по гр.д. №1355/2017г. на ВКС IV г.о., определение №18/12.01.2017г. по ч.гр.д. №5183/2016г. на ВКС IV г.о., определение № 205/19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС I г. о., определение №615/09.10.2019г. по ч.т.д.№2377/2017г. на ВКС II т.о., определение №486/14.11.2019г. по ч.гр.д.№4270/2019г. на ВКС IV г.о., определение №58/04.03.2020г. по т.д.№112/2020г. на ВКС I т.о., определение № 579/26.06.2020 г. по гр. д. № 1342/2020 г. на ВКС III г. о., определение №200/19.08.2022г. по ч.гр.д.№869/2022г. на ВКС I г.о. и др. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение