Определение № 664 от 24.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2259/2014 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от В. Сл. А. и Л. Ив. А. от С. против определение № 189/24.04.2014 г. по т.д. № 1199/2014 г на ВКС-І т.о., с което, на основание чл.280,ал.2 ГПК, се оставя без разглеждане касационната им жалба срещу решение № 5952/1.08.2013 г. по гр.д. № 8791/2012 г. на СГС, с което се потвърждава решение по гр.д. № 63496/2010 г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от касаторите против А. П. А. М. О.-С. искове по чл.79,ал.1 във вр. с чл.265,ал.1,предл.2 ЗЗД за заплащане на сумата 7 480.12 лв. обезщетение за неизпълнение по договор за строителство. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Правилно с обжалваното определение е прието, че едната от страните по правоотношението има качество на търговец, сключената от него сделка е в предмета му на дейност и тя е търговска по смисъла на чл.286 ТЗ. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, като се е обосновал, че в случая е налице търговско дело, което е различно и по-широко понятие от търговски спор или търговска сделка. Делото е търговско, защото има за предмет възникнало парично задължение по търговска сделка-договор за строителство, сключен от ответника-търговец в кръга на търговската му дейност. Неоснователно частният жалбоподател се позовава на определение по гр.д. № 1460/2011 г. на ІV г.о., с което се допуска касационно обжалване на въззивно решение по имуществен спор за дължими суми под 10 000 лв. от физическо лице за доставена топлинна енергия. Това е така, защото физическото лице има качеството на потребител-купувач на топлинна енергия. Тук следва да се има предвид и разпоредбата на чл.318,ал.2 ТЗ. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.