Определение № 11434 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8919/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Д. Д. Д. от гр. София, чрез адв. Д. Д. срещу Разпореждане № 9012/22.07.2024г. на председателя на шесто отделение при Върховен административен съд по адм. дело №5338/2024г. С него се оставя без разглеждане касационната жалба на Д. Д. Д. от гр. София срещу Решение № 2308/09.04.2024г., постановено по адм. дело №887 по описа за 2024 г. на Административен съд – София град. Поддържа, че разпореждането е неправилно постановено и прави искане за отмяната му. Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение като взе предвид частната жалба, обжалваното разпореждане, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, a разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното съдебно решение, Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на Д. Д. Д. от гр. София срещу Решение №2153-27-126 от 20.11.2023г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Шумен и потвърдените с него Разпореждане №271-00-1295-4 от 21.10.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено отпуснатото парично обезщетение за безработица /ПОБ/ и Разпореждане № 271-00-1295-5 от 21.10.2022г., с което на основание чл. 54ж, ал.1 от КСО е отказано отпускането на ПОБ. Касационната жалба срещу решението на административния съд е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 215, т. 4 и чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК и производството по нея е прекратено. Така постановеното разпореждане е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 119 КСО решенията на административния съд не подлежат на касационно обжалване, когато са постановени по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т.2, б. "б" от КСО, какъвто е настоящият случай. Видно от разпоредбата на чл. 119 КСО, решенията на административния съд по чл. 118 КСО, подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" -за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". Разпоредбата на чл. 119 КСО кореспондира с изключенията по чл. 131 АПК от принципа за двуинстанционен контрол. Неправилното посочване от страна на съда постановил оспореното съдебно решение, че същото подлежи на касационен контрол не води до различен извод относно обжалваемостта на съдебния акт, предвид законово въведеното изключение за едноинстанционнен съдебен контрол на административните актове подложени на контрол за законосъобразност пред компетентния административен съд. Предвид изложеното разпореждането като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение