Определение № 3853 от 07.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2194/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Обжалвано е определение № 974/16.04.2024г. по гр. д. № 914/2024г., с което Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на К. К. Г. срещу определение № 2240/15.02.2024 г. по гр. д. № 1229/2024г. на Софийски градски съд. Определението се обжалва от К. Г. с искане да бъде отменено. Определението е неправилно по следните съображения: С решение № 16462/12.10.2023 г. по гр.д. № 31893/2023 г. Софийски районен съд е отхвърлил исковете на К. К. Г. срещу Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 105.26 лв. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 10.12 лв. и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК е осъдил К. Г. да заплати на Агенцията сумата 100.00 лв. С един акт вх. № 302436/26.10.2023 г. в срока за обжалване на решението К. Г. е подал въззивна жалба и е поискал изменение на решението в частта по разноските. След администриране на въззивната жалба пред Софийски градски съд е образувано гр.д. № 13349/2023 г. С определение № 14861/07.12.2023 г. Софийски градски съд е изпратил делото на първостепенния съд за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК. С определение № 44912/14.12.2023 г. по гр.д. № 31893/2023 г. Софийският районен съд по реда и условията по чл. 248 ГПК е разгледал и е отхвърлил молбата на К. Г. за изменение на първоинстанционното решение. С акт вх. № 368929/21.12.2023 г., именуван „частна жалба“, К. Г. е заявил, че поддържа въззивната жалба срещу първоинстанционното решение и обжалва определението по чл. 248 ГПК. След администриране на частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК пред Софийски градски съд е образувано гр.д. № 1229/2024 г. Вместо да насрочи открито съдебно заседание по разглеждане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение и с крайния си акт да реши въпроса и по частната жалба срещу определението на първостепенния съд по чл. 248 ГПК, с определение № 2240/15.02.2024 г. Софийски градски съд е прекратил производството по гр.д. № 1229/2024 г. Мотивирал се е с това, че въззивна жалба няма, а е сезиран единствено с частната жалба на К. Г. срещу определението по чл. 248 ГПК, а тя следва да се разпредели отново съгласно чл. 9 ЗСВ. Настоящият състав намира, че ефектът/правните последици на определение № 2240/15.02.2024 г. по гр.д. № 1229/2024 г. на Софийски градски съд е на акт за връщане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение. Неправилно в определението е посочено, че то не подлежи на обжалване, респ. препис от него не е връчван на К. Г.. Поради това е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба вх. № 19140/19.02.2024 г. на К. Г. срещу определение № 2240/15.02.2024 г. по гр.д. № 1229/2024 г. на Софийски градски съд. След администрирането й по нея е образувано ч.гр.д. № 914/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд. Вместо да я разгледа по същество и да провери правилността на определението на Софийски градски съд за връщане на въззивната жалба, с определение № 974/16.04.2024 г. по ч.гр.д. № 914/2024 г. Софийският апелативен съд връща частна жалба вх. № 19140/19.02.2024 г., приемайки неправилно, че е с недопустим предмет. Определението за връщане на въззивната жалба прегражда по-нататъшното развитие на производството. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, такова определение може да се обжалва и е обжалвано пред Софийския апелативен съд. При тези мотиви съдът