Определение № 5551 от 08.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3347/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление" 2014 - 2020 г. (ОПДУ) и директор на Дирекция "Добро управление" при Министерски съвет, чрез процесуален представител – държавен експерт в отдел "Мониторинг и верификация" – И. Костовски срещу Определение № 1211 от 01.02.2024 г. по адм. дело № 623/2024 г. на Административен съд - София - град, с което е спряно предварителното изпълнение на Решение № ФК-2024-360 от 03.01.2024 г. на РУО на ОПДУ за определяне на ВСС на финансова корекция в размер на 25 % върху стойността на допустимите разходи по Договор № ВСС-532 от 19.01.2022 г. с изпълнител “Стоун компютърс” АД. В частната жалба се релевират доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят посочва, че изтъкнатите основания за спиране от страна на първоинстанционния съд са бланкетни, тъй като са заявени, без да са посочени конкретни вреди от предварителното изпълнение на акта за определяне на финансова корекция по вид, размер, вероятност от настъпване, същественост и поправимост. Счита, че неправилно от съда е прието, че Законът за бюджета на Република България за 2024 г. е ново обстоятелство и че в него не е предвидена възможност за заплащане на процесната сума по финансовата корекция. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Висш съдебен съвет - изразява подробни доводи за неоснователност на подадената жалба. Моли определението на съда да бъде оставено в сила. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че от страна на Висшия съдебен съвет е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на решение на ръководителя на УО на ОПДУ за определяне на финансова корекция, тъй като са налице нови обстоятелства, изразяващи се в това, че в процеса на определяне на финансова корекция е приет Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., към който не е налице решение на Министерския съвет за изпълнение на същия, което поставя ВСС в невъзможност да заложи и предвиди в бюджета за 2024 г. сумата в размер на 1 093 382,40 лв. - представляваща финансова корекция по сключения с изпълнителя договор, което несъмнено ще доведе до един прекомерен разход в бюджета на ВСС, който не е бил предвиден и който може съществено да затрудни не само осъществяването на дейността на ВСС през предстоящата бюджетна година, но и да ощети бюджета на цялата съдебна власт. Въз основа на изложените доводи съдът е приел, че е налице ново обстоятелство, поради факта, че към момента на стартиране на процедурата по определяне на финансова корекция - 11.12.2023 г. и към постановяване на решението за определяне на същата - 03.01.2024 г., ВСС е бил в невъзможност да заложи и предвиди в бюджета си за 2024 г. сумата в размер на 1 093 382,40 лева, представляваща размера на финансовата корекция. Приел е, че предварителното изпълнение на Решение за определяне на финансова корекция №ФК-2024-360 от 03.01.2024 г., (в частност невъзможността за заплащане на определената сума, съгласно отправената покана за доброволно изпълнение в предвидения срок ще доведе до генериране и на законна лихва върху същата), както и предвидените разходи за започване на редица процедури по възлагане на обществени поръчки от критично значение за функционирането на съдебната власт, ще доведе до значителен и прекомерен разход в бюджета на ВСС, който не е бил предвиден, и който ще създаде значителни и трудно поправими вреди не само при осъществяването на дейността на ВСС през настоящата бюджетна година, но и ще затрудни функционирането на съдебната система в цялост. Предвид изложеното съдът е уважил като основателно искането за спиране на предварителното изпълнение на издаденото решение за определяне на финансова корекция. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ, решението за определяне на финансова корекция може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6. В чл. 27, ал. 2, изречение първо ЗУСЕФСУ изрично е указано, че оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. С оглед така цитираната правна регламентация, депозираната пред съда жалба срещу решението за финансова корекция няма суспензивен ефект. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл. 27, ал. 2 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ)/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. Предвид последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. Това означава, че тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, съставляващи основание за спирането на оспорения административен акт. В настоящия случай съдът правилно е приел, че от предварителното изпълнение на решението, с което на Висшия съдебен съвет е определена финансова корекция, биха могли да настъпят значителни и трудно поправими вреди. Правилно съдът е приел, че е налице ново обстоятелство, а именно приетият със закон държавен бюджет за 2024 г., за който няма прието постановление на Министерския съвет за изпълнението му, съответно не е налице възможност за изпълнение на бюджета на съдебната власт за 2024 г., който е и със 132 161 600 лева по-малко от утвърдения от Пленума на ВСС проект на бюджета на съдебната власт. Правилно като ново обстоятелство са приети и подробно описаните предстоящи за обявяване процедури за възлагане на обществени поръчки на стойност 5 000 000 лв. без ДДС. От доказателствата към делото се установява, че ВСС обективно не разполага със средства, с които да заплати сумата на финансовата корекция преди влизане в сила на акта за нейното определяне, тъй като такива разходи не са предвидени при формирането на бюджета на съдебната власт. Несъмнено евентуалното разходване на въпросните средства от бюджета за предварително плащане на финансовата корекция ще нанесе вреда в общия бюджет на съдебната власт и ще затрудни нормалното й функциониране. С оглед на доказателствата по делото, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 166, ал. 2 АПК – наличието на данни, че предварителното изпълнение би причинило значителна или трудно поправима вреда на оспорващия и наличието на нови обстоятелства, възникнали след постановяване на оспорения акт. С оглед изложеното постановеното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховния административен съд, Седмо отделение в настоящия състав