Определение № 72 от 01.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 50/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. Образувано е по частна жалба на „В” ООД, с. Р. против определение № 204/25.11.2009 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, постановено по касационно гр.д. № 985/2009 г.. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Отговор по реда на чл. 276 ГПК не е постъпил. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 275 ГПК от легитимна срана срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С атакуваното определение касационната жалба на „В” ООД, с. Р. против решението на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 1147/2008 г. е върната поради неизпълнение в срок на указанието за внасяне на дължимата държавна такса. Този извод е изведен при наличните по делото доказателства – връчване на копие от определението по чл. 288 ГПК ведно с указанията да се внесе държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 25 лв., получаване на съобщението чрез представляващия дружеството на 19.10.2009 г. и липсата на доказателства по делото, че е последвало изпълнение в едноседмичен срок. С частната жалба страната е представила доказателства, от които е видно, че държавната такса е преведена на 23.10.2009 г. по сметка на Върховния касационен съд и неприлагането на платежния документ по делото не е по вина на касатора. При тези данни, определението като краен резултат се явява неправилно и следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение