Определение № 260 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 261/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. Х., чрез назначения му служебен адвокат, подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу определение от 25.03.2009г. по в.гр.д. №69/2009г. на Старозагорски окръжен съд, с което е върната частната жалба на М. Г. Х. против разпореждане от 27.11.2008г., постановено по гр.д. №1233/2008г. на Старозагорски районен съд. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. М. Г. Х. е обжалвал с частна жалба разпореждане от 27.11.2008г., постановено по гр.д. №1233/2008г. на Старозагорски районен съд, с което е върната частната му жалба срещу определение от 23.10.2008г. по същото дело, с което е върната исковата му молба поради невнасяне на дължимата държавна такса и производството е прекратено. Атакуваното разпореждане е постановено след влизане в сила на определението от 06.03.2009г. на въззивния съд, с което е оставено без уважение искането на Х. за освобождаване на основание чл.83, ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса по частната въззивна жалба и след като със същото определение на жалбоподателя са дадени указания и едноседмичен срок от съобщението за внасяне на дължимата държавна такса. Указанията са редовно и изцяло съобщени на жалбоподателя на 11.03.2008г., на която дата му е връчен препис от определението. С обжалваното определение въззивният съд е върнал частната въззивна жалба поради това, че в дадения срок указанията за внасяне на дължимата държавна такса не са изпълнени. Определението е правилно. Въпреки указанията на съда жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса по частната жалба, поради което правилно с обжалваното определение същата му е върната. Съгласно разпоредбата на чл.261, т.4 от ГПК, във връзка с 275, ал.2 от ГПК към жалбата се прилага документ за внесена такса, освен ако не се дължи. В разглеждания случай жалбоподателят дължи държавна такса, тъй като не е освободен от заплащането й нито по силата на закона, нито по реда на чл.83, ал.2 от ГПК. Ищците по искове по ЗОДОВ не са освободени от заплащане на държавни такси, а молбата на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса за частната въззивна жалба е оставена без уважение с влязло в сила като необжалвано определение на окръжния съд. Определението по молбата за освобождаване от държавна такса подлежи на самостоятелно обжалване като преграждащо пътя на защита. След като то не е било обжалвано в законовия срок, е влязло в законна сила и доводи за незаконосъобразност на това определение, не могат да бъдат да обосноват незаконосъобразност на последващото го определение за връщане на частната жалба. Проверката на законосъобразността на това определение е могла да бъде извършена в производство по обжалването му, каквото не е инициирано от жалбоподателя в предвидения законов срок. Жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса за производството по частната жалба и не е изправил тази нередовност в дадения му от съда срок, поради което правилно с обжалваното определение нередовната частна жалба е върната. С оглед изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила като законосъобразно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение