Определение № 313 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1264/2011 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молбата на ТД [фирма], със седалище [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд № 235 от 27.07.2011 год., по гр.д.№ 32/2011 год., с което е уважен предявения от [фирма], гр. София срещу молителя, като ответник, иск с правно основание чл. 517, ал.4 ГПК и в тежест на последния са поставени направените от ищеца в хода на делото деловодни разноски от 230 лв.. Искането си за отмяна, основано на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, молителят е аргументирал с допуснати от решаващия съд нарушения на процесуалните правила на чл.39 ГПК и чл.50 ГПК, които според изложеното в обстоятелствената част на молбата за отмяна са довели до лишаването му от възможността реално да участва в процеса и да защити интересите си във вр. с възникналия между страните правен спор. В тази вр. същият поддържа, че доколкото по делото липсват доказателства упълномощеният да подаде отговор на исковата молба адвокат да е съдебен адресат на страната по см. на чл.39 ГПК, то извършеното връчване на съдебни книжа и съобщения на адреса на пълномощника на ЮЛ - търговец не отговаря на изискванията на процесуалния закон- чл.50 ГПК и след като само поради тази причина същата е била лишена от възможността да узнае за съдебното решение по делото и да защити интересите си по предвидения процесуален ред, то фактическият състав на соченото отменително основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е осъществен. Ответната по молбата страна е ввъзразила по основателността и по реда на чл.306, ал.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на молителя, във вр. с въведеното отменително основание и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК, намира: Молбата за отмяна, отговаряща на формалните изисквания на чл.306 ГПК за редовността и е подадена извън преклузивния срок по чл.305,т.5 ГПК от заинтересована по см. на чл. 303, ал.1 ГПК страна в инстанционното производство, поради което е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С отговора на исковата молба настоящият молител ТД [фирма], със седалище [населено място], в качеството си на ответник по спора в инстанционното производство изрично е посочил за съдебен адрес по делото, този на пълномощника си адв. Б. Б. от АК [населено място], надлежно упълномощен да го представлява и извършва всички съдопроизводствени действия и на този адрес е бил призоваван в хода на делото. Следователно обстоятелството, че на 02.08.2011 год. именно на този адрес и чрез пълномощника си - адв. Б.Б. ЮЛ, в качеството му на ответник по спора, е уведомено за постановения от БОС съдебен акт, предмет на молбата за отмяна, обосновава правен извод, че в случая узнаването на страната по см. на 305, ал.1, т.5 ГПК съвпада с датата на уведомяване процесуалния и представител, поради което тримесечният преклузивен срок за същата е изтекъл на 03.11.2011 год. и подадената на 07.11.2011 год. молба за отмяна вх.№ 14193 се явява просрочена. С изтичане на прекратителния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК се е погасило самото потестативно процесуално правомощие на страната да иска извънинстанционен контрол над съдебния акт на БОС, поради което образуваното въз основа на подадената молба за отмяна, производство по т.д.№ 1264/2011 год. следва да бъде прекратено, като недопустимо. Водим от изложените съображения и на осн. чл. 307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1,т.5 ГПК, настоящият състав на второ отделение на ВКС