Определение № 115 от 18.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1482/2017 г.

Производството е по чл.95 ГПК. Образувано е по молба за предоставяне на правна помощ от 14.02.2018 г., подадена с частна жалба, вх.№1550/14.02.2018 г., от Е. Е. В. от [населено място]. В молбата си молителката твърди, че е безработна и няма финансова възможност за заплащане на такси и разноски. Представя декларация за материално и гражданско състояние, във връзка с искане по чл.83, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата намира следното: Производството е по обжалване на разпореждане №12/05.01.2018 г., поправено по реда на чл.247 ГПК, с разпореждане №54/06.3.2018 г., с което е върната частна жалба, вх.№10831/10.10.2017 г., уточнена със заявление, вх.№1/02.01.2018 г., подадена от Е. Е. В.. Ведно с частната жалба е подадена и молба по смисъла на чл.95 ГПК, с която се иска предоставяне на правна помощ. Молителката твърди, че е „безработна, няма доходи и моли да й бъде даден адвокатски защитник, за да продължи хода на делото.“ Към молбата се представят декларация за материално и гражданско състояние, във връзка с искане по чл.83, ал.2 ГПК. След като прецени искането и представената от молителката декларация, съдът намира, че молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна. За целите на гражданското съдопроизводство предоставянето на правна помощ по Закона за правната помощ е предвидено, когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да имат такъв и интересите на правосъдието изискват това, както е определено в нормата на чл.23, ал.1 от Закона за правната помощ. Преценката за невъзможността на страната да си осигури договорна правна помощ за своя сметка се прави въз основа на представени доказателства от съответните органи, във връзка с критериите, посочени в чл.23, ал.4 ЗПП. В случая, молителката отговаря на визираните изисквания. Освен това обаче трябва да се има предвид и етапа, в който гражданскоправния спор се намира. В случая се касае до обжалване на разпореждане, с което е върната частна жалба срещу съдебен акт на друг тричленен състав на ВКС, ГК/хипотезата на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК/. От друга страна, следва да се вземе предвид и факта, че самата молителка е депозирала подробна частна жалба срещу разпореждането за връщане на частната жалба, във връзка с която се иска правната помощ, и по която производството продължава с разглеждането й в закрито съдебно заседание/чл.24, т.1 от ЗПр.Пом./. И на трето място, изложеното попада в хипотезата на чл.24, т.2 от ЗПр.Пом. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,