Определение № 389 от 24.10.2017 г. на ВКС по д. № 3968/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определението на Апелативен съд В. от 18.08.17 г. по ч.гр.д. №402/17 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение от 12.06.17 г. по в.гр.д. №143/17 г. на Окръжен съд Шумен. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на обжалваното определение и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима. ВКС, като разгледа частната жалба, намира следното: С обжалваното определение на апелативния съд е прието, че обжалваното пред този съд определение на въззивния окръжен съд, макар да съдържа прекратителен диспозитив, не е преграждащо за производството. Окръжният съд е приел, че при повторното изпращане на делото първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл.262, ал.2, т.1, вр. с чл.259 и чл.315, ал.2 ГПК, като не е обективирал преценката си относно спазване на срока за подаване на въззивна жалба в нарочен акт и е върнал делото на първоинстанционния съд за изпълнение на посочените задължения. При тези данни изводът на апелативния съд в сега обжалваното определение за характера и следващата от него необжалваемост на определението на окръжния съд са правилни: определението няма преграждащ за производството характер, а само препраща делото на първоинстанционния съд за извършване на възложени му от закона съдопроизводствени действия по чл.262 ГПК. Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение на апелативния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.