Определение № 232 от 21.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 109/2024 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 315 от 23.08.2023 год. по гр. д. № 207/2023 год. Кюстендилският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 15.03.2023 год. по гр. д. № 1896/2022 год. на Дупнишкия районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Р. Х. А. и А. С. М., двамата от [населено място], срещу О. В. Б. от същия град, иск по чл. 109 ЗС за осъждането й да премести външното климатично тяло, монтирано на фасадата на жилищната сграда, в която живеят страните, на адрес [населено място], [улица] на място, различно от общата външна фасада на сградата, а именно – да го премести на вътрешната стена на собствената й тераса, да я задължи да монтира тръбите така, че течовете от климатика да не нарушават основите на сградата и да не внасят допълнителна влага в мазетата, да осъди ответника да извърши всички действия по преместването на външното климатично тяло за негова сметка и да възстанови отново за негова сметка предишния вид на външната фасадна стена, като запълни дупките от монтирането на климатика и почисти всички боклуци от преместването. Ищците Р. Х. А. и А. С. М., чрез пълномощника им адв. Р. Д. от АК - Кюстендил, обжалват въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържат оплаквания за неговата неправилност и необоснованост с искане за отмяната му и вместо това искът бъде уважен, с присъждане на направените разноски. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновават наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поставени са процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички относими доказателства и направени от страните доводи и възражения, като обоснове защо приема едни и не приема други относими към спора доказателства, ако това има значение за крайния извод на съда относно основателността на предявения иск /в. 1/ и следва ли, когато се търси защита по чл. 109 ЗС на общите части като принадлежност към жилището на ищеца, съдът да направи преценка на поведението на ответника, съсобственик в контекста на чл. 50 ЗС, вкл. по отношение интензивност, продължителност на неудобството, физическо и психическо въздействие на тези действия /в. 2/, като поддържа наличие на противоречие с ППВС № 1/53 год., ТР № 1 от 4.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, т. 19, Р № 212 от 1.02.2012 год. по т. д. № 1106/2020 год. ІІ т. о., Р № 15 от 30.01.2015 год. по гр. д. № 4604/2014 год. ІV г. о., Р № 228 от 1.10.2014 год. по гр. д. № 1060/2014 год. І г. о., Р № 166 от 15.07.2013 год. по гр. д. № 1285/2012 ІІІ т. о., Р № 75 от 20.06.2016 год. по гр. д. № 1608/2015 год. на ІІ т. о. на ВКС. Горните въпроси се обосновават с оплакването на касаторите, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да мотивира решението си ясно и разбираемо, както и да обсъди всички техни възражения. Касаторите са поставили и материалноправен въпрос – „Монтиране на климатична инсталация /външно тяло/ на външната стена на фасадата съставлява ли действие по възпрепятстване ползването на общите части на сградата от собствениците по смисъла на чл. 109 ЗС“, като поддържат, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с решение на ВКС № 15 от 1.07.2015 год. по гр. д. № 5432/2014 год. на ІІ г. о. и решение от 25.11.2010 год. на ЕСПЧ по дело „Милева и други срещу България“. В изложението се релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидната неправилност на въззивното решение е обоснована с приложение на закона в неговия противоположен смисъл, както и при наличие на явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В писмения отговор на ответницата О. В. Б., чрез адв. Ст. Г., се поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по подробно изложени съображения, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по иск по чл. 109 ЗС, предявен от настоящите касатори против ответницата О. Б., като не е спорно, че страните са собственици на самостоятелни жилища на отделните етажи в жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица]. Ищците са претендирали премахване от ответницата, собственик на жилището на първия етаж, на поставен на фасадната стена на сградата към улицата на външно тяло на климатик с твърдение, че осъществява неправомерно и недопустимо посегателство върху съсобствения имот, тъй като няма разрешение от другите собственици за осъществяване на това действие върху обща част на сградата. По подробно изложени съображения ищците са поддържали да е налице неоснователно въздействие върху сградата, както поради монтажа, така и поради теч на вода, преминаването през зимата ще е затруднено поради заледяване на водата, като по този начин е налице възпрепятстване на нормалното ползване на имота от ищците, т. е. така поставен климатикът им пречи да упражняват правото си на собственост върху собствения им имот. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, приел, че изводът за неоснователността му е обоснован и мотивиран от първоинстанционния съд въз основа на събраните и подробно обсъдени доказателства, установяващи, че макар и поставянето на външното тяло на климатик на фасадната стена, която е обща част на сградата, етажна собственост да представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като липсва решение на ОС на ЕС, то от анализа на тези доказателства не може да се обоснове извод, че извършеното от ответницата въздействие пречи на ищците да упражняват правото им на собственост в пълен обем или да смущава упражняването му. Въз основа на приетите заключения на техническата експертиза е изяснено, че техническите изисквания при монтажа на външното тяло на климатичната инсталация са спазени, в т. ч. и съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК са взети предвид и настъпилите впоследствие факти от значение за спорното право, каквито са поставянето на кондензна вана и маркуч за извеждане на водата. Установено е, че фасадната стена на сградата не е разрушена, извършено е необходимото за предотвратяване на образуване на влага по стената и основите на сградата. Въззивният съд приел, че изводите за неоснователност на иска не се променят от становището на вещото лице за съществуваща възможност външното тяло на климатика да се постави на друго място, както и това, че не било спазено препоръчителното технологично изискване за монтаж на място, под което не минават хора, като счел, че последното няма отношение към преценката дали същото пречи на ищците да упражняват необезпокоявано именно правото им на собственост. Обосновавайки се с целта на иска по чл. 109 ЗС да даде защита на правото на собственост при наличие на неоснователно въздействие чрез действие или бездействие на ответника, въззивният съд е приел за неотносими останалите хипотетични разсъждения на вещото лице инж. Я. за евентуални вреди. Заключил е, че събраните доказателства категорично не дават основание за извод, че осъщественото от ответницата неоснователно въздействие, изразяващо се в монтиране на фасадната стена на сградата на външното тяло на климатичната инсталация, обслужваща нейния жилищен етаж, препятства ищците да упражняват в пълен обем правото им на собственост върху техните имоти, нито по някакъв начин да смущава упражняването на това им право. За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторите следва да обосноват наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочат кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, с оглед поддържаните основания за допускане на касационното обжалване - противоречие със сочената задължителна съдебна практика и обосноваване на значението на правните въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разясненията по т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, следва да е включен в предмета на спора, да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед на това, касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, тъй като същите са относими към правилността на постановеното решение и подлежат на обсъждане при разглеждане на делото по същество, т. е. при наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението касаторите са формулирали процесуалноправни въпроси, свързани с релевираните доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила относно необсъждане на доводи и възражения по тяхна преценка, липсата на мотиви, които не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване независимо от принципното значение на този въпрос. Видно е от съдържанието на въззивното решение, че въззивният съд се е произнесъл по посочените доводи и възражения, вкл. и по събраните доказателства, а изразеното становище на касаторите за обратното е тяхната защитна теза по предявения иск. От друга страна – тези процесуални въпроси не са обосновали правните му изводи въз основа на възприетата фактическа обстановка. Последната е установена от събраните по делото доказателства, които са обсъдени от въззивният съд с оглед правомощията му, в т. ч. и относно оплакванията във въззивната жалба. С оглед на това относно процесуалноправните въпроси, поставени в т. 1 от изложението, не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, за да се обсъжда наличието на допълнителните такива по т. 1 и т. 3. Поради това и представената в тази връзка съдебна практика е неотносима в настоящия случай. По поставения въпрос относно монтиране на климатична инсталация /външно тяло/ на външната стена на фасадата съставлява ли действие по възпрепятстване ползването на общите части на сградата от собствениците по смисъла на чл. 109 ЗС, настоящият състав счита, че същият материализира оплакване за неправилност на извода в обжалваното решение, което не може да обоснове наличие на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Изводът на съда по делото е обоснован от установения по делото факт, че монтирането на климатика на фасадната стена без решение на останалите съсобственици е несонователно действие, но искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, тъй като не е доказано от ищците, че това действие създава пречки за използването на техните имоти по-големи от обикновените. Това е решаващото съображение за изхода на предявения иск и същото е съобразено с разясненията по т. 3 на ТР № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС, както е посочено в обжалваното решение. Позоваването на решение № 15 от 1.07.2015 год. по гр. д. № 5432/2014 год. на ІІ г. о. на ВКС не може да обоснове допускане на касационно обжалване в случая, тъй като макар и да е налице известно сходство във фактите /част от предмета по него също касае поставяне на климатици на фасада на сграда, етажна собственост/, решаването на спора в това решение в полза на ищците е обосновано от гл. т. на посочени критерии, въз основа на които съдът е преценил преустройството на общите части, изразяващо се в посочените множество и разнообразни действия, като такива, с които неоснователно се препятства упражняването на правото на собственост на ищцовата страна. Т. е. изводът е обоснован от събраните доказателства по установяване на релевантните факти, а не от отговор на правен въпрос, какъвто не е даден /монтиране на климатична инсталация /външно тяло/ на фасадна стена представлява ли действие по възпрепятстване на ползването на общите части на сградата от собственаците/, тъй като същият е фактически и подлежи на установяване. Преценката, която е направил съдът по това дело относно установеното „преустройство“ не налага същото разрешение и по настоящето, тъй като то е обосновано от установените различни факти за конкретните действия, които макар и преценени въз основа на същите критерии обосновават друг извод. Затова и позоваването на решението на ЕСПЧ, както и на цитираното решение на ВКС, не може да обоснове извод за наличието на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – от прочита на въззивното решение не може да се обоснове извод нито за вероятната му нищожност, нито за вероятната му недопустимост. Не е налице и релевираната от касаторите очевидна неправилност на същото, тъй като доводите за приложение на закона в неговия противоположен смисъл, както и за явна необоснованост, не намират опора в данните по делото. Очевидната неправилност, като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване на порочни въззивни решения, предпоставя наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, които могат да се констатират без да се прави анализ на доказателствата или съпоставяне на съображения, каквато хипотеза не е налице в случая, видно от съдържанието на обжалваното решение. С оглед на този изход касаторите следва да понесат направените от ответницата в настоящето производство разноски в размер на 1 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие /л. 56 от делото/. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение