Определение № 251 от 28.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 111/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 130 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 28233/3. ХІІ.08 г. на „Г” О. – гр. П., подадена против определение № 2* на Пловдивския ОС, ГК, Х-ти с-в, от з.з. на 20. ХІ.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 3024/08 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу първоинстанционното определение № 267 на РС П., ГК, 2-ри с-в от з.з. на 9.ІХ.2008 г. по гр. д. № 2513/08 г. - за връщане на исковата му молба, насочена срещу А. за д. вземания-Регионална дирекция П. и М-во на финансите: относно недължимост на публичноправно вземане в размер на сумата 3 116.37 лв. с произход патентен данък и мораторна лихва върху него. Оплакванията на търговеца-частен касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение на Пловдивския ОС, поради което се претендира отменяването му, ведно с присъждане на разноските по заплащането на дължимите д. такси. Инвокирани са доводи, че макар процесното вземане да било публично по характера си /с произход патентен данък/, не съществувала законова пречка вместо по ДОПК, неговата недължимост да бъде установявана по общия исков ред. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „Г” О. – гр. П. бланкетно релевира предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосновавайки приложното поле на касационното обжалване за конкретния случай с довод, че „във връзка с обстоятелствата, изложени в жалбата, както и с оглед на факта, че няма установена практика по подобни казуси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото” следвало тази жалба да бъде разгледана по същество от ВКС. Като ответници по частната касационна жалба на „Г” О. – гр. П., нито М-во на финансите, нито АДВ /с регионалната й дирекция в гр. П. са ангажирали становища било по допустимостта на касационното обжалване, било по основателността на оплакванията, изложени от частния касатор. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар да е била подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския ОС и да е постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, частната касационна жалба на „Г” О. – гр. П. не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като подателят й не е обосновал надлежно приложно поле на касационното обжалване. Съображенията последното да не бъде допуснато са следните: Дружеството-частен касатор не е посочило главното основание за преценка налице ли е приложно поле на касационното обжалване: кой е същественият въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд да се е произнесъл и той едновременно да е бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото въобще. Вместо това, при наличието на признания както за публичния характер на процесното вземане, така и за наличието на специален ред по чл. 197 от сега действащия ДОПК за атакуване постановлението за налагане на обезпечителни мерки пред изп. директор на АДВ, е развита теза за липсата на „установена съдебна практика по подобни казуси”. Касае се следователно до хипотетично поставен от частния касатор въпрос, а не до такъв, който в действителност да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд за недопустимост на отрицателния установителен иск. Точното прилагане на закона представлява осигуряване на еднообразното му действие по отношение на еднаквите случаи и затова е немислимо правото да може да еволюира без точното и еднакво прилагане на законите /арг. чл. 124 от Конституцията на Република България/. От принципа Lex specialis derogat legi generali, чието проявление е разпоредбата на чл. 302 ГПК /във вр. чл. 268 ДОПК/, непосредствено следва, че общият исков ред на чл. 439 ГПК – вкл. и по аргумент за противното от текста на чл. 269 ДОПК - е неприложим субсидиарно там, където изрично е установен административен ред за оспорване дължимостта на едно публично държавно вземане, каквото е процесното, произтичащо от неплатен патентен данък. С оглед всичко изложено се налага извод, че не следва да бъде допуснато касационното обжалване на атакуваното от „Г” О. – гр. П. въззивно определение на Пловдивския ОС по ч. гр. д. № 3024/08 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение