Определение № 1050 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 388/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОЧНИ БОЛЕСТИ ДЕН“ ЕООД - гр. София, [ЕИК], представлявано от управителя доц. д-р А. Андреев, срещу Определение № 10932 от 11.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11726/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОЧНИ БОЛЕСТИ ДЕН“ ЕООД - гр. София за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РД-15-1381 от 27.10.2023 г. за частичен отказ за сключване на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК, издадена от Директора на СЗОК и потвърдена със Заповед № РД-09-1011/21.11.2023 г. на Управителя на НЗОК. С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът с писмен отговор от 04.01.2024 г. възразява по основателността на частната жалба и моли за оставянето й без уважение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № РД-15-1381 от 27.10.2023г. административният орган е постановил частичен отказ за сключване на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК, издадена от Директора на СЗОК и потвърдена със Заповед № РД-09-1011/21.11.2023г на Управителя на НЗОК. Заповедта е издадена на основание чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО. Съгласно ал. 3 на същия член заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на АПК, като оспорването не спира изпълнението й. За да отхвърли инкорпорираното в жалбата на лечебното заведение срещу заповедта особено искане за спиране на изпълнението й, при условията на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е приел, че вредата следва да е обоснована по такъв начин, че съдът да установи превес в необходимостта от защита на интереса на оспорващия над обществените интереси, които законодателят изначално, по силата на закона е защитил. С конкретната жалба било направено твърдение за настъпване на имуществени вреди - пропуснати бъдещи плащания от Н30K и неимуществени вреди - накърняване на доброто име и репутацията на болницата сред пациентите, което е изграждано в рамките на дълги години, но на нито една от двата вида посочени от жалбоподателя вреди съдът не можел да даде превес над гарантиране качеството на получаваната медицинска помощ на пациентите, която на този етап съдът преценял като качествена само, ако отговаря на законовите условия, но те били липсващи според обжалваната заповед и потвърждаващата я такава. В този смисъл коментираното от жалбоподателя нарушено право на избор на пациентите къде да получат помощ не променяло становището на съда, тъй като пациентите щели да бъдат защитени при избор на лечебно заведение само ако избират измежду такива, отговарящи на законовите изисквания. Така постановеното определение е неправилно. Първоинстанционният съд не е съобразил относимите фактически обстоятелства за спиране на предварителното изпълнение и е направил незаконосъобразна преценка за възможността да настъпят значителни и трудно поправими вреди за „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОЧНИ БОЛЕСТИ ДЕН“ ЕООД - гр. София, която при същите условия за ползване на клинична лаборатория е била досегашен договорен партньор на касата за оказване на болнична медицинска помощ по посочените по-горе амбулаторни процедури. Не е отчетено естеството на административния акт, рефлектиращо тежко и ограничително върху дейността на лечебното заведение, което ще доведе до сериозни затруднения във функционирането му и до значими имуществени вреди и неимуществени такива от репутационен характер. Касае се за драстично намаляване на дейността на медицинския център, водещо и до недолекуване на пациенти със започнато лечение и съответно до опасно влошаване на тяхното здраве /т.е. предварителното изпълнение на процесната заповед рефлектира негативно и върху обществения интерес/, както и до сериозно уронване на престижа на медицинската практика. Съдът необосновано не е ценил последиците от предварителното изпълнение на административния акт в дейността на лечебното заведение, и е извел неправилен извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта при условията на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, поради което определението му следва да бъде отменено. В случая е оправдано и в унисон с изискванията на чл. 6 от АПК изпълнението на процесната заповед да бъде спряно до окончателното решаване на въпроса със законосъобразността й. Мотивиран така и на основание чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, във вр. с чл. 59л, ал. 3 ЗЗО, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,