Определение № 12119 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8863/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. А., чрез пълномощника му адв. Папучарова срещу определение № 5925 от 22.05.2024 г. по адм. дело № 4410/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което жалбата на дружеството е оставена без разглеждане и производството е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Сочи се, че във връзка с подадената жалба против РА е издадено решение № 1829/28.12.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с оглед на което неправилно съдът е приел, че не е спазен редът за обжалване по чл. 152 и сл. от ДОПК и е оставил жалбата на дружеството без разглеждане. Иска отмяната на определението и присъждане на направените разноски съгласно приложен списък. Ответникът – Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред АССГ по жалба на А. А., Инголщат, Германия е ревизионен акт /РА/ № Р-22221022005275-091-001 от 09.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 75 401,94 лв. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че РА не е бил обжалван по административен ред. Формирал е извод за процесуална недопустимост на жалбата, поради което е оставил същата без разглеждане. Определението е неправилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че първостепенният съд е формирал неправилен извод за липса на обжалване на РА по административен ред. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК ревизионният акт в частта, в която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14 - дневен срок от получаването на решението. В случаите на ал. 4 /мълчаливо потвърден РА/ жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред съответния административен съд. Видно от данните по делото ревизионен акт /РА/ № Р-22221022005275-091-001 от 09.08.2023 г. е връчен на дружеството по електронен път на 16.10.2023 г. и е бил обжалван в законоустановения срок пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП с жалба с вх. № 53-00-2304/30.10.2023 г. С решение № 1829/28.12.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП оспореният РА е изцяло потвърден, с оглед на което неправилно съдът е приел, че не е спазен реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Този извод е необоснован, тъй като противоречи на доказателствата приложени по делото. По така изложените съображения, обжалваното определение като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на същия състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата срещу цитирания РА № Р-22221022005275-091-001 от 09.08.2023 г. По разноските за настоящото частно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд с крайния съдебен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 236, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл.221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,