Определение № 1537 от 09.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 898/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от П. Дърмонска от гр. Пловдив, срещу Определение № 2943/11.12.2023 г. по адм. дело № 2880/2023 г. на Административен съд- Пловдив. С определението, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата й против писмо с изх. № I 11115 от 09.11.2023 г. на НЕЛК, специализиран състав по „Нервни, очни и ССЗ“. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В законоустановения срок по чл.232 от АПК не е постъпило възражение от ответната страна – специализиран състав по „Нервни, очни и ССЗ“ към НЕЛК. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд- Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на П. Дърмонска против писмо с изх. № I 11115 от 09.11.2023 г. на НЕЛК, специализиран състав по „Нервни, очни и ССЗ“ и е прекратил производството по делото. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Определението е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Разпоредбата на чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето повелява, че обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи се правят срещу решенията на ТЕЛК в 14- дневен срок от получаването им пред НЕЛК. В конкретния случай е обжалвано писмо, с което П. Дърмонска е уведомена от страна на НЕЛК, че в медицинското експертно досие е приложена епикриза от гастроентерология към УБ- Пловдив от 28.09.2021 г., както и че с цел прецизиране на [заболяване] към настоящия момент и определяне на адекватна оценка от НЕЛК е необходимо същата да постъпи в специализирана клиника по гастроентерология и да изпрати епикризата в НЕЛК, с оглед преценка на актуалното й здравословно състояние. Обосновани са изводите на административния съд, че оспореното писмо няма белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Същото има информативен характер, представлява кореспонденция между субектите и не подлежи на съдебен контрол само по себе си. В това производство на контрол би подлежал единствено крайният акт, а именно- експертното решение на НЕЛК. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира извода на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата поради липса на предмет - годен за оспорване административен акт, за правилен, което представлява и отрицателна процесуална предпоставка за провеждане на производство по обжалване. В случая се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване поради наличието на приложното поле на чл. 159, т. 1 от АПК, което изключва произнасянето по същество, защото процесуално недопустима жалба не би могла валидно да сезира съда да я разгледа. Приемайки отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване и прекратявайки производството по делото, административният съд е приложил точно процесуалния закон, поради което определението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,