Определение № 272 от 08.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2018 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Адвокатско сдружение „Ронест консулт”,чрез адв.И. М. от САК срещу решение №1827 от 13.07.2018г.по гр.дело № 138/ 2018г. на Софийски апелативен съд в осъдителната му част с която след частична отмяна на решение №6755 от 10.10.2017г на Софийски градски съд е уважен иска срещу съдружниците в адвокатското сдружение - адвокати Р. А. и С. В. за връщане на адвокатско възнаграждение до размера на сумата 18 000 лева, като платено по фактура №34/01.08.2013г за образуване и процесуално представителство по гражданско дело, което не е било образувано и водено.За разликата до размера на платените 36 000лв.е потвърдено отхвърлянето на иска и въззивното решение е влязло в сила. В приложеното към жалбата изложение се сочи основание за допускане на касационно обжалване по процесуален въпрос за необходимостта въззивният съд да прецени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, както го задължава ППВС №1/53г. - основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Решаващо произнасяне на въпроса в противоречие с изтъкнатата съдебна практика според защитата се изразява в необсъждането на писмо от 25.10.2014г.,изпратено и получено по електронна поща, както и в общото заключение,че доказателствата били недостатъчни да се установи твърдение ,че неизпълнението на поръчката се дължи изцяло на неоказано съдействие от ищцата. Вторият въпрос е в доразвитие на вече поставения: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доказателства и всички доводи на страните. Противоречието е с реш. № 164/2014г по гр.д № 196/2014г ІІІ г.о, тъй както не е обсъдено съдържащото се в писмото извънсъдебно признание. Формулиран е материалноправен въпрос дали при липса на съдействие от страна на доверителя се дължи възнаграждение на довереника, по който въпрос се сочи противоречие с решение №209/1999г V чл.състав на ВКС, както и материалноправен въпрос дали едностранното разваляне на договорите е обусловено от виновното неизпълнение на задълженията на другата страна, по който въпрос се сочи противоречие с решение №56/2010г по гр.д № 5301/2008г І. г.о. Изтъква се и очевидна неправилност на решението поради нарушени правила на формалната логика относно основателността при оттеглянето на поръчката. В отговор ответницата Ц. Б. К. оспорва да е налице основание за допускане на жалбата.Съображения са развити от пълномощника адв В.Д.. Поставени са въпроси, неотносими към констатациите и съображенията на съда, който не се е произнасял относно разваляне на поръчката и по чл.87 ЗЗД, а че на адвоката следва да се плати само за положения труд и е правилен извода,че при каквато и да е форма на неизпълнение ,оттеглянето е основателно. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По основанието на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,по общо поставения процесуалноправен въпрос длъжен ли е съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, конкретно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, не се обосновава противоречие с принципните указания в ППВС №/13.07.1953г и установена практика на ВКС(вкл. цитираното реш.№217/2011г.,ІVг.о на ВКС) поради несподелянето на довода на ответницата по иска, че получено от нея по електронна поща писмо от 25.10.2014г и с оглед неговото съдържание(т.е в него ищцата признава, че е поела ангажимент да даде на кореспондиращия с нея адвокат от сдружението поискана допълнителна информация и указания във връзка с проекта за искова молба, който ангажимент не е изпълнила), изключва последиците на забавата от неизпълнение на поръчката изцяло,доказва неоказано съдействие от клиента (забава на кредитора)като причина, поради която адв. А. не е внесла исковата молба в съда - не поради свое виновно поведение,а поради това, че ищцата не е предоставила необходимата информация и писмени доказателства.Отговорът на този довод в решението е, че след като до внасяне на исковата молба в съда не се е стигнало ,доказателствата дали това се дължи в по-голяма степен на липсата на съдействие от страна на ищцата или на недостатъчните усилия от страна на адвоката ,който е професионалист и при изпълнение на поетите ангажименти следва да полага съответната по-голяма грижа,са без значение. От единното съдържание на мотивите на обжалваното решение е ясно,че горният извод се основава включително на разменената кореспонденция,на проведената среща между страните на 30.07.2013г, за уговорките от която има противоречие в твърденията им; на свидетелските показания,но според съда тези доказателства в съвкупност не сочат като единствена причина за неизпълнението на поръчката неоказано съдействие,предвид бездействието и на двете страни при договор между адвокат и клиент,който не е бил в писмена форма и се е състоял от две основни задължения: образуване на дело и водене на това дело (процесуално представителство )срещу посочен ответник и качеството му. По първото задължение въззивният съд е приел,че има неизпълнение от адвоката (исковата молба безспорно не е входирана в съда),но това неизпълнение е незначително с оглед интереса на кредитора и ищцата няма право да иска платеното по договора възнаграждение съгл.чл.84,ал.4 ЗЗД.Образуването на дело е включвало изпълнените от адвоката дейности ,доказани в случая с проекта за искова молба и останалите доказателства. С тези мотиви е потвърдено отхвърлянето на иска за връщане на платено възднаграждение в една част, до размера на сумата 18 000 лева и въззивното решение е влязло в сила.По второто поето основно задължение въззивният съд е изтъкнал пълно неизпълнение, за което на ищцата следва да бъде върната частта от възнаграждението, съответстваща на това задължение.При липса на писмен договор,извод за съдържанието на задължението съдът е направил от съвпадащите твърдения на страните и платежен документ–фактура за превод на възнаграждението по банков път в размер на 36 000 лева ( с включен ДДС) ,като е взел предвид посоченото в него основание. По същество се оспорва преценката на съда за връзка между факти, което не обективира правен въпрос, решаван противоречиво,поради неизпълнение задължението за преценка на доказателства и обсъждане на доводи, а преформулира касационно оплакване, за необоснованост. Довод на защитата още при депозиране на отговора е, че писмото по електронна поща от 25.10.2014г. съдържа признание на ищцата от решаващо значение. Съдът не е изключил, или пропуснал да обсъди съображението, а е приел че признатото обстоятелство „ не намерих време да прегледаме с моите хора цялата документация,съответно не Ви дадох конкретни указания” не е единствената причина за невходиране на исковата молба в съда, другата причина са недостатъчните усилия на адвоката, а степента на приноса при двете е без значение в случая, съобразявайки правилата за оттегляне на поръчка – общите по чл. 288,ал.1 ЗЗД и проявлението им при установените правоотношения между адвокат и клиент (чл. 26 от Закона за адвокатурата ). Поради това не е налице противоречие с цитираното реш. № 164/2014г по гр.д №196/2014г ІІІ г.о по въпроса за дължимото обсъждане на извънсъдебно признание. Не е налице противоречие на изтъкнатия по- горе решаващ мотив на въззивния съд и с цитираното решение №209/1999г V чл.състав на ВКС, в което не е даван отговор на поставения въпрос„дали при липса на съдействие от страна на доверителя се дължи възнаграждение на довереника”,а е оценявано неизпълнение по чл.285 ЗЗД при иск за вреди.Подобно неизпълнение,изразило се в неплащане на дължимото възнаграждение на довереник и адвокат съгласно договора,вкл.неплащане на необходими разноски за изпълнение на поръчката съгласно договора,в случая не е налице и не се твърди.Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не се изтъква обосновано. Не е налице противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали едностранното разваляне на договорите е обусловено от виновното неизпълнение на другата страна. Противоречие с утвърдената съдебна практика би имало,ако въззивният съд бе приел за съответно упражнено едностранно разваляне от изцяло неизправна,срещу изцяло изправна страна. За пълнота следва да се посочи ,че този въпрос не е решаващо обсъждан,нито е от решаващо значение за постановения резултат,тъй като при конкретния вид договори законът допуска наред с другите основания за прекратяване,също и оттегляне на поръчката.За правоотношенията между адвокат и клиент е налице специална уредба в Закона за адвокатурата, свързваща правото на адвоката да задържи получен,или правото да получи пълния договорен размер възнаграждение, само при неоснователното оттегляне. Въззивният съд е изключил тази хипотеза да е налице, като съображенията му не сочат на очевидна неправилност. Не може да се приеме за „неоснователно оттегляне”на адвокатски пълномощия по смисъла на чл. 26, ал.2 ЗАдв.(изм.ДВ бр.97/2012г) случай, в която с оглед планирано и консултирано с адвокат/сдружение на адвокати завеждане на иск, пълномощия за съдебно представителство въобще не са му били давани от клиента в предписаната от закона форма,нито са били изискани от довереника- адвокат. От Закона за адвокатурата не може да се изведе и приложимост на правило,че едно предварително платено възнаграждение за „представителство по гражданско дело” (фактура от 01.08.2013г),адвокатът ще може да задържи изцяло и тогава, когато страната реши да не завежда делото, или когато въпреки решимостта да го води, адвокатът не го заведе,включително заради неполучаване на допълнителни конкретни указания и данни,които е изискал от клиента, но не е получил. Като е основал решаващите си изводи на съображения в същата насока, въззивният съд не е обективирал основание по чл.280, ал.2 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението. Ответницата по касационната жалба е заявила претенция за разноски при депозиране на отговора,но не е установила такива в настоящето производство. Воден от горното Върховният касационен съд,ІІІ г.о.