Определение № 196 от 10.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2738/2011 г.

Производството пред ВКС е образувано по частна жалба на тъжителя Г. В. срещу разпореждане от 06.10.2011г. на Благоевградски окръжен съд /ОС/, постановено на основание чл.351, ал.4, т.3 от НПК за връщане на депозираната касационна жалба против въззивно решение №253 от 18.07.2011г., по внчхд №249/2011г., с което е изменена първоинстанционната присъда на Районен съд /РС/- Гоце Делчев. Частната жалба на Г. В. обективира бланкетни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. В писмено становище представител на Върховната касационна прокуратура аргументира позиция за липса на законови условия, предпоставящи уважаване на частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, в рамките на предоставените правомощия,намира жалбата за неоснователна. В процесуалната норма на чл.346 от НПК е очертан предметът на касационно обжалване, чрез изчерпателно посочване на съдебните актове, подлежащи на контрол от ВКС. Буквалната и логическа интерпретация на визираната разпоредба, и систематическо тълкуване на последната във връзка със задължителните предписания на чл.334 - чл.338 от НПК обосновават извода, че решенията, постановени от окръжните съдилища като въззивна инстанция, с изключение на тези, посочени в чл.334, ал.1, т.4 НПК, с които за пръв път се прекратява наказателното производство при разглеждане на делото, не са включени в обхвата на касационна проверка. В съответствие с актуалната нормативна уредба те влизат в сила от момента на обявяването им и се ползуват със статут на стабилен съдебен акт, с иманентно присъщите характеристики - неотменимост по реда на касационното производство /“формална законна сила”, обективирана в чл.412, ал.2, т.1 от НПК/, изключителност /”материална законна сила”, изразена в правилото non bis in idem-чл.24, ал.1, т.6 от НПК/, задължителност/чл.413 от НПК/ и изпълнителна сила/чл.412, ал.1 от НПК/. Логическа последица от това е заключението, че атакуваното решение от 18.07.2011г., с което е изменена постановената по нчхд №50/2011г. присъда №1594 от 03.05.2011г. на РС-Гоце Делчев, не е от категорията на обжалваемите и контролирани от касационната инстанция. Съдебният акт не може да бъде предмет на разглеждане и по реда на извънредния способ за проверка на влезли в сила присъди и решения, регламентиран в глава 33 /тридесет и трета/ от НПК, поради обстоятелството, че частният тъжител не е сред оправомощените по чл.420 от НПК лица, за които е предвидена процесуална възможност да правят искания за възобновяване на наказателни дела. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира за законосъобразно разпореждане №920/06.10.2011г. на Благоевградски ОС, с което е прието, че обявеното по внчхд №249/2011г., решение не подлежи на инстанционен контрол от ВКС, мотивирало го да върне касационната жалба на тъжителя Г. В., като недопустима. Очертаната конкретика корелира на установените в процесуалната норма на чл.351, ал.4, т.3 от НПК изисквания за правоприлагане и обуславя неоснователност на подадената частна жалба. Воден от горното и на основание чл.351, ал.5, вр. ал.4, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,