Определение № 12286 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10750/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Х. Я. от гр. София срещу определение № 19635 от 11.10.2024 г., постановено по адм. дело № 8329/2023 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и по същество се иска неговата отмяна. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – София град, на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК, връща касационна жалба вх. № 24082/05.08.2024 г., подадена от Е. Я. срещу Решение № 10102/27.06.2024 г., постановеното по адм. дело № 8329/2023 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № САГ23-РА-30-365/14.07.2023 г. на главния архитект на Столична община и е осъдена да заплати разноски по делото. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че касационният жалбоподател не е изпълнил дадените му от съда указания с разпореждане от 14.08.2024 г. за отстраняване на нередовностите по подадената касационна жалба. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 213а, ал. 1 от АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и чл. 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му, като когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. В конкретния случай от данните по делото е видно, че от Е. Я. е била подадена касационна жалба срещу Решение № 10102/27.06.2024 г., постановеното по адм. дело № 8329/2023 г. по описа на Административен съд – София град. С разпореждане № 14717/14.08.2024 г. съдът е оставил същата без движение, като е указано на касационния жалбоподател да внесе по сметка на Върховен административен съд държавна такса в размер на 70 лева и представи вносна бележка в Административен съд – София град по делото, като разпореждането е съобщено лично на адв. Петров – подписал касационната жалба в качеството на процесуален представител, на 09.09.2024 г., съгласно приложено по делото съобщение. По делото се установява, че в указания от съда срок – до 16.09.2024 г., както и към датата 11.10.2024 г., Е. Я. не е отстранила нередовностите по касационната си жалба. Действително, от представеното с частната жалба писмено доказателство – вносна бележка от „Уникредит Булбанк“ АД с дата 12.09.2024 г., е видно че Е. Я. е извършила плащане по сметка на Върховен административен съд в размер на 70 лева, чрез лицето С. Е.. Това обстоятелство обаче не обосновава извод, че от страна на касатора са отстранени в срок нередовностите по касацонната жалба. Това е така, тъй като последният е следвало не само да внесе по сметка на Върховен административен съд дължимата държавна такса, но и съгласно изрично дадените му указания, да представи по делото в Административен съд – София град документ за извършеното плащане, нещо което по делото не се установява да е направено. Този извод не се променя и от сочените в частната жалба обстоятелства, още повече, че касационният жалбоподател е имал процесуален представител, чрез който и е уведомен за разпореждането на съда. При така установеното по делото следва да бъде прието, че в указания срок посочената от съда нередовност не е отстранена, поради което е налице хипотезата на чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК, а именно при неотстраняване на нередовности на частната жалба в срок, първоинстанционният съд я връща. С оглед изложеното определението, като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,