Определение № 9 от 07.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 514/2009 г.

ВКСI гражданско отделение07.01.2010reporting judge Костадинка Арсова

Ruling

Оставя в сила определение № 81 от 15.06.2009 г., постановено по гр.д. № 294 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по чл. 274, ал.2, пр.1 вр. с ал.1, т.1 ГПК. Радка П. Г. и К. П. Д. са подали частна жалба срещу определение № 81 от 15.06.2009 г., постановено по гр.д. № 294 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение, с което е върната подадената от тях касационна жалба срещу решение № І* от 4.12.2008 г. по гр.д. № 587 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд и е прекратено касационното производство. В частната жалба навеждат предимствено доводи за неправилност на въззивното решение и се сочат подробни аргументи за допустимостта на касационната проверка при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Допълнително се привеждат аргументи за незаконосъобразност на определението, предвид неправилно възприетия размер на обжалваемия интерес, който следва да се определи на база данъчната оценка върху целия имот пл. № 91 от кв.119, м. “Б”, кв. “М” по плана на гр. Б. с площ от 445 кв.м., която е 2 670 лв. Според касаторите претенцията е за 52/445 кв.м. и включва отмяната на два нотариални акта. Считат ,че обжалваемия интерес следва да се определи на база целия имот, а не да се формира на база данъчната оценка на 52 кв.м., изчислена в размер на 312 лв. на база данъчната оценка за целия имот. Отново се навеждат аргументи за недопустимостта на отрицателния установителен иск при влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Ответниците К. П. Д., Д. П. К., К. П. Г. и С. П. А. не са подали отговор по частната касационна жалба. Не е депозирала становище и М. Д. Д., имаща процесуалното качество на ответник по делото,съвпадащо с процесуалното качество на жалбоподателите в първоинстанционното производство.. Частната жалба е процесуално допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу определение на Върховния касационен съд, с което се връща касационната жалба и се прекратява касационното производство, предвид наличието на хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК. Върховния касационен съд, Първо отделение като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото приема следното: Частната жалба е неоснователна и касираното определение на ВКС, Второ отделение следва да се остави в сила. Същественото в случая е правилно ли е определен обжалваемия интерес под 1000 лв. в съответствие с припадащата се част от данъчната оценка, която за целия имот е 2 670 лв. както и следва ли ВКС да се произнесе по наведеният довод за недопустимост на иска, независимо от размера на обжалвания интерес. Настоящия състав намира, че ВКС следва да се произнесе по допустимостта и валидността на въззивното решение само в случаите, когато са налице условията за образуване на касационно производството, т.е. не съществува законова забрана за разглеждането на въззивното решение, каквато е въведена с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Когато не се сочат обстоятелства, които са в предметното поле на чл.280, ал.1 ГПК, но касираното решение е недопустимо или невалидно, то ВКС следва да го констатира при извършената служебна проверка и да допусне касационно му разглеждане само на това обстоятелство. В конкретния случай не се намираме пред посочената хипотеза, тъй като прекратяването на касационното производство е извършено поради законовата забрана да се извършва такава инстанционна проверка на дела с обжалваем интерес под 1 000 лв. Обжалваемия интерес правилно е бил съобразен с цената на спорното право, която е определена по реда на 69, ал.1, т.2 ГПК, и е изчислена на база редуцираната данъчната оценка за спорните 52 кв.м. С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск по § 4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗПСЗЗ вр. с чл.124, ал.1 ГПК/ чл.97, ал.1 ГПК/отм./, който представлява вещен петиторен иск. Този иск е оценяем и неговата оценка е била определена както се посочи по-горе на база съответстващата данъчната оценка за спорната вещ, като не е посочена друга база за нейното определяне, например пазарна цена. В този случай правилно е било прието, че касационната жалба е недопустима, тъй като е насочена срещу решение за което не е предвиден контрол пред Върховния касационен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Cited provisions

7