Определение № 4602 от 05.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3509/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Алгае фарм“ АД с ЕИК 202201274 със седалище в гр. София срещу Определение № 685/17.02.2025 г. на Административен съд – Пазарджик по административно дело № 1349/2024 г. С обжалваното определение съдът оставя без уважение искането на дружеството за освобождаването от държавна такса за жалба срещу Решение № МДР-СД-01-8/24.01.2024 г. на ръководителят на Управляващият орган на Прогрма морско дело и рибарство 2014-2020 г., с което на „Алгае фарм“ АД е определена финансова корекция в размер от 100% от допустимия разход по проект BG14MFOP001-5.004-0022. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че е доказал чрез представените счетоводни документи, че дружеството се намира в силно затруднено материално положение и неразполага със средства, с които да заплати държавната такса за завеждане на административно делото, поради което са били налице всички основания за освобождаване на дружеството от това задължение, а обратният извод на съда е неправилен. Иска обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на дружеството за освобождаването от държавна такса за жалба, определена съгласно чл. 27, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Възможността за освобождаване от такси е предвидена в чл. 83 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в административния процес съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда, че такси и разноски по гражданското производство не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Посочената правна норма е относима само за физическите лица при наличието на изискванията от т. 1 до т. 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК, не може да се тълкува разширително, не намира приложение по отношение на юридическите лица и изключение за търговски дружества не е предвидено. В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България /жалба № 68334/01/; решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша /жалба № 39199/98/; решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша /жалба № 48140/99/, като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, включително финансови, когато става дума за изискването да се плати на съда държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп до съд не е несъвместимо с чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Именно тези обстоятелства е следвало да бъдат преценени съгласно Определение № 10259/01.10.2024 г. на ВАС по адм. дело№8708/2024. С това определение е отменено Определение№1349/05.04.2024 г. на Административен съд- Пазарджик по дело 229/2024, с което е отхвърлено искането на дружеството за освобождаване от държавна такса.в Изпълнение на указанията Административен съд – Пазарджик с Разпореждане № 205/16.01.2025 г. дава възможност на искателя да представи доказателства за актуалното имуществено и финансово състояние дружеството и други документи и доказателства в подкрепа на искането. Представени са отчет за приходите и разходите за 2023 г. и баланс към 31.12.2023 г. Въз основа на събраните доказателства Административен съд – Пазарджик оценява разумното съотношение между дължимата така и преследваната цел като съобразява текущото финансово състояние на искателя. С обжалваното определение е направен извод, че не са налице основания за уважаване на искането на дружеството-жалбоподател за освобождаване от държавна такса. Правилни и съответни на доказателствата са изводите на съда, че дружеството-жалбоподател е със статус развиващо дейност, притежава земи, сгради, машини, съоръжения и други материални активи, дейността му е насочена към формирането на печалба. Видно от представени финансови документи същото има значителни приходи от продажба на продукция и други приходи от финансирания, лихви, като общите приходи от обичайната му дейност са 668 хил. лв., като за 2023 г., не са посочени загуби от обичайната дейност, отчетена е печалба от обичайна дейност - 39 хил. лв. Въпреки, че последната все още покрива предишни загуби, не може да се направи извод, че дружеството не може да посрещне разход за определената от закона държавна такса. Последната е в разумно съотношение на съразмерност между използваните средства (1700 лв.) и преследваната цел (отмяна на акт за определяне на финансова корекция в размер от 975 570,43 лв.). Правилно съдът е посочел, че това е въпрос на управление на паричните потоци при дружество, което е активен стопански субект, който реализира значителни приходи от обичайната си дейност. С частната жалба няма, нито други изложени конкретни твърдения за финансова затрудненост, нито са други представени доказателства за такава, поради което следва да се приеме, че липсват необходимите основания за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса. Дължимата държавна такса за съдебното производство е в рамките на финансовите му възможности и съответства на преследваната от съдебния процес цел. По изложените съображения настоящият съд счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд,