Определение № 737 от 29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 743/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби, с идентично съдържание, №29380/08.6.2009 г., вх.№34206/29.6.2009 г., вх.№48090/18.9.2009 г., вх.№57444/29.10.2009 г. и вх.№60156/09.11.2009 г., подадени от ищцата А. И. В. от [населено място] против определение от 22.5.2009 г. за връщане на касационна жалба, вх.№20197/23.4.2009 г., против въззивно решение от 09.4.2009 г. по гр.д.№2881/2008 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-А въззивен състав. Обстоятелствата по делото са следните: Срещу горепосоченото решение на въззивната инстанция е подадена касационна жалба от ищцата А. И. В., вх.№20197/23.4.2009 г. С разпореждане от 27.4.2009 г. въззивната инстанция е указала на касационната жалбоподателка да посочи точно и ясно основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – какъв е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и да посочи кое е основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Указано е внасянето на 30 лева държавна такса и приподписване на касационната жалба от адвокат или да се представят доказателства по смисъла на чл.284, ал.2 ГПК. Съобщението за разпореждането от 27.4.2009 г. е получено лично от касационната жалбоподателка на 14.5.2009 г. Указанията на съда не са изпълнение в законния седмичен срок. С определение от 22.5.2009 г. въззивният съд е върнал касационната жалба, поради неизпълнение на указанията от 27.4.2009 г. Срещу определението на СГС за връщане на касационната жалба са подадени частни жалби, с идентично съдържание, вх.№29380/08.6.2009 г., вх.№34206/29.6.2009 г., вх.№48090/18.9.2009 г., вх.№57444/29.10.2009 г. и вх.№60156/09.11.2009 г. от ищцата А. И. В. от [населено място], с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на определението за връщане на касационната жалба. Ответникът по частните жалба – [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частните жалби отговарят на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество те обаче са неоснователни по следните съображения: Определението на Софийския градски съд е правилно. При точно спазване на процесуалните правила въззивната инстанция дала указания на касационната жалбоподател за изпълнение разпоредбите на чл.280, ал.1 и чл.284, ал.2, и ал.3, т.1 ГПК. В предвидения в закона срок указанията не са изпълнени, поради което СГС правилно е приложил разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Без разглеждане следва да се оставят всички наведени в частните жалби оплаквания. Същите за неотносими към процесуалното действие на въззивната инстанция по връщане на касационната жалба, а се отнасят до съществото на материалноправния спор, който не е предмет на настоящото производство. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,