Решение № 4213 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6099/2018 г.

Решение № 4213 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6099/2018 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Константинова от гр. [населено място]против решение № 1655/13.03.2018 г. по адм. д. № 11144/2017 г. на Административен съд – С. град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-21-230/18.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ С. град, с което е потвърдено разпореждане № 4909066293 от 20.01.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С. град. В касационната жалба са наведени доводи срещу решението като незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът неправилно е преценил оформянето на трудовата книжка на касаторката относно стажа й за периода 10.01.1978 г. –21.02.1994 г., тълкувайки формалистично разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Липсата на подпис на главния счетоводител в трудовата книжка е приета като порок, водещ до невъзможност да бъде признат стажа. Моли се за отмяна на решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ С. град, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени бележки излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. С разпореждане №[номер]от 20.01.2017 г. е отпусната на Л. Константинова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.10.2016 г. по нейно заявление вх. № 2113-21-8274/03.10.2016 г., на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, в минимален размер 137,17 лв. по чл. 70, ал. 10 от КСО. Прието е, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателката има навършени 67 г. и 0 м. и осигурителен стаж както следва: от ІІІ категория – 21 г., 00 м. и 11 дни, приравнен към ІІІ категория по чл. 104 КСО стажът е 21 г., 00 м. 11 дни. В мотивите на разпореждането е посочено, че стажът на лицето за периода от 10.01.1978 г. да 21.02.1994 г. не се зачита, тъй като не е оформен съгласно разпоредбите на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС/. На лицето е издаден обр. УП-2 от "Изотсервиз" АД на 16.09.2016 г., който с писмо от 11.11.2016 г. е анулиран. Осигурителят "Изотсистем" АД уточнява, с писмо от 16.01.2017 г., че лицето никога не е работило във фирмата и същата не е правоприемник на "Системизот". При извършена проверка в Обединен осигурителен архив – с. Н. се установява, че в приетата документация на "НУЦИ" ЕООД към дирекция "Системизот" – ДСО "ИЗОТ" за периода 01. 1978 г. –02. 1994 г. липсват данни за Л. Константинова. С решение № 2153-21-230/18.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ С. град е потвърдено разпореждане № 4909066293/20.01.2017 г. на пенсионния орган. Посочено е, че с писмо от 03.04.2017 г. по повод жалбата на Константинова, е поискана проверка на ИПС "Системизот" – С.. С писмо от изх. № 4022-21-1073#7/23.08.2017 г. /вх. № 1012-21-275#6/24.08.2017 г. дирекция "Пенсии" е уведомена от дирекция "Краткосрочни плащания и контрол", че контролният орган е в обективна невъзможност да извърши проверка, тъй като не са открити разплащателните ведомости на осигурителя "Системизот" ЕООД. Директорът на ТП на НОИ С. град в мотивите на решението си е изложил доводи, че трудовата книжка на Константинова не е оформена по изискуемия в чл. 6, ал. 1 от НТКТС /приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г./ начин, тъй като липсва подписът на главния счетоводител. Органът е посочил, че при подаване на заявлението жалбоподателката е представила образец УП-2 № 1368/16.09.2016 г. от "Изотсервиз" АД, който впоследствие е анулиран с писмо вх. № 2113-21-8274#5/14.11.2016 г., а с писмо вх. № 2113-21-8274#8/19.01.2017 г. е уточнено, че Л. Константинова не е работила в "Изотсервиз" АД, нито то е правоприемник на "Системизот" ЕООД. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, като е приел аналогични аргументи, без да бъдат взети предвид представените от жалбоподателката в съдебното производство копия от фишове за заплати за периода 1980-1992 г., протоколи от заседания на управляващи органи в "Системизот" ЕООД и в праводателя му ИП "Изоткомплект" – С., посочени в трудовата книжка на лицето. Представено е решение на СРС от 13.10.1995 г. по гр. д. № 10906/1994 г., с което е осъдено "Системизот" ЕООД да заплати на жалбоподателката сума в размер на 27 242, 09 лева неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.1992 г. до 21.02.1994 г., като в мотивите на съдебното решение е посочен трудовият стаж на жалбоподателката в същото предприятие в периода от 10.01.1978 г. до 21.02.1994 г. И административният орган и АССГ са счели тези мотиви за незадължителни. Неправилно от административния орган и от първоинстанционния съд не е бил зачетен стажът на Константинова в процесния период, тъй като в трудовата й книжка липсва подпис на главен счетоводител. Видно от приложено по адм. д. № 11144/2017 г. на АССГ на л. 99 и сл. копие от трудовата книжка, издадена от работодателя ИП "Изоткомплект" на 17.01.1978 г., в същата /на л. 99-103 е удостоверен трудовият й стаж в ИП "Изоткомплект" и неговите правоприемници за периода от 10.01.1978 г. до 21.02.1994 г. /в ИП "Изоткомплект" от 10.01.1978 г. до 01.01.1986 г., преобразувано в ИПС "Системизот" /01.01.1986 г. – 01.03.1990 г. /, ИПКОМС ФПБ /01.03.1990 г. – 01.10.1991 г. /, "Системизот" ООД /01.10.1991 г. – 21.02.1994 г. /. Налице са направените заверки по периоди в трудовата книжка в тези предприятия, където лицето е преназначавано със съответните длъжности, периоди, трудово възнаграждение, подпис на ръководителя на предприятието и печат оформен за всеки от периодите. При напускане на лицето трудовият стаж е оформен съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от НТКТС /1993. г. /, като липсва само подпис в графа главен счетоводител. Налице е подпис поставен в графа Ръководител. Съгласно чл. 6, ал. 1 от НТКТС, при прекратяването на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника в предприятието към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от счетоводителя и ръководителя на предприятието, като се подпечатва с печата на предприятието. В случая при прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка е оформена със съответния печат, с периода на трудовия стаж – години, месеци и дни, цифром и словом и е подписана от ръководителя на предприятието. Липсата, съответно не поставянето на съответното място на подписа на главен счетоводител, по скоро съставлява техническа грешка или пропуск, който не е достатъчно основание, за да се обори удостоверителната сила на трудовата книжка съгласно чл. 347 от Кодекса на труда чл. 40, ал. 1 НПОС. Следва да се вземе предвид, че трудовата книжка е подписана от представляващия предприятието, по аргумент и от това, че длъжността главен счетоводител може да не е съществувала в дружество, предвид преобразуванията претърпени от него и възможността за използване на външни счетоводни услуги. Несъхраняването на архива на предприятието /заличено като правен субект/ по надлежния ред препятства установяването на този факт по неоспорим начин, но тази невъзможност не може да бъде вменена във вина на касаторката и тълкувана в нейна вреда. В случая се явява основателна жалбата на Константинова, като размерът на пенсията й следва да се определи въз основа на данните за осигурителен доход в представените документи, като се зачетат отбелязванията в трудовата й книжка за спорния период от 10.01.1978 г. до 21.02.1994 г.. Доводът на ТП на НОИ, че след като осигурителната книжка на Константинова за този период не е оформена по съответния ред, въпреки дадените указания, стажът не следва да се зачете за този период, не може да бъде възприет като правилен и обоснован. Касационните оплаквания срещу съдебния акт са основателни. Заключението на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ С. град е неправилно и несъобразено с всички събрани по делото доказателства, включително заключение на съдебно-икономическа експертиза. Непредставянето на удостоверение образец УП-2 /УП-3 за съответния стаж в периода 10.01.1978 г. до 21.02.1994 г., не е основание да не се зачете стажът на Константинова за този период. Пенсионният орган е могъл да събере данни служебно, както и въз основа на отбелязването в трудовата книжка на лицето – валиден доказателствен документ по чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Представените пред първоинстанционния съд доказателства от лицето: служебни бележки, фишове за изплатени трудови възнаграждения със съответните начисления за осигурителни плащания, протоколи от работни заседания на предприятието, съдебно решение, с което е осъдено дружеството за неизплатени трудови възнаграждения на Константинова и др., обсъдени и преценени в тяхната съвкупност – също подкрепят извода, че жалбоподателката е полагала отбелязания в трудовата книжка труд в съответното предприятие. Меродавна е разпоредбата на чл. 349 от КТ – като акт от най-висша степен, която определя задължителното съдържание на трудовата книжка и която не съдържа императивно изискване за подпис на главен счетоводител като абсолютно условие и основание за валидност на трудовата книжка като удостоверителен документ за трудовия стаж на лицето. Съгласно чл. 349, ал. 1 КТ, в приложимата му към датата на заверката редакция, изм. ДВ. бр. 100 от 10 Декември 1992 г. – "СЪДЪРЖАНИЕ" - Чл. 349.