Определение № 750 от 23.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 876/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. П. от гр. Ш. срещу определение № 344 от 16.09.2009 г. по ч. гр. д. № 387/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Шуменски окръжен съд определение от 02.07.2009 г. по в. ч. гр. д. № 306/2009 г. за оставяне без разглеждане подадената от частната жалбоподателка жалба срещу действията по изп. дело № 2179/2005 г. на Държавен съдебен изпълнител при Шуменски районен съд. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се поддържа се, че определението е незаконосъобразно и се иска отмяната му. Аргументирано е и допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба - „С” АД, гр. С. оспорва същата като недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 01.12.2009 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима. Определението, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е упражнил контрол за законност на постановеното от окръжния съд определение за прекратяване на производството, респ. за оставяне без разглеждане на частната жалба срещу действията на съдебния изпълнител, е приета изрично в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, което, предвид принципно непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, уредено в новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г., е запазило своето значение и понастоящем. В същото е посочено, че производството пред апелативния съд е окончателно контролно производство. С оглед изложеното, частната жалба е недопустима и като такава не подлежи на разглеждане. Що се отнася до обстоятелството, че в диспозитива на обжалваното определение е вписано, че то подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, същото не създава за страната процесуални права, с каквито тя не разполага съгласно Гражданския процесуален кодекс. Доколкото с настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, същото е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение