Определение № 13025 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 12131/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 22.11.2023 г. по канд № 149/2023 г. на Административен съд Габрово, с което е спряно производството по делото до приключване на дело № С-61/2023 г. на СЕС. Счита определението за неправилно. Сочи, че простата фактическа констатация, че и в двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС, сама по себе си не е достатъчна, трябва да се изследват и всички други релевантни факти по делото. В настоящият случай Административен съд Габрово не е обсъдил връзката между двете дела, отчитайки особеностите на съответните нарушения и оспорените актове. Ответната страна е представила писмен отговор. Излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата. Производството пред Административния съд - Габрово е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 108 от 22.08.2023 г. по АНД № 264/2023 г. по описа на Районния съд - Севлиево, с което съдът е отменил като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8505399870, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, за наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал.2, т.3 във връзка с ал.3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. За да спре производството по делото, съдът е констатирал, че по че аналогичен правен спор от Административен съд- Хасково е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С-61/2023 година по въпрос за прилагане на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999 година относно таксуването на превозни средства за използване на пътна инфраструктура, изменена с Директива 2011/76. Съдът приел, че въпросът, който се разглежда с преюдициалното запитване в настоящето производство, е идентичен с въпроса, поставен в настоящия правен спор, поради което са налице основания за спиране на настоящето производство до приключване на дело С-61/2023 година на Съда на Европейския съюз. Съществува съдебна практика съгласно която частните жалби са процесуално недопустими. Частната жалба е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба обаче на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда изключение. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отравяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Суверенна е преценката на националния съд и когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. С оглед изложеното, частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Като има предвид изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение