Определение № 257 от 18.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 112/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение №1660 от 23.11.2009г., постановено по ч.гр.дело № 2648/2009г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, ІІ състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима поради просрочие частната жалба на “Т” О. срещу разпореждане от 9.09.2009г., постановено по гр.дело №1460/2009г. на СГС, в частта, с която не са му присъдени разноски в пълен размер. Жалбоподателят “Т” О. моли за отмяна на определението като неправилно. Ответникът ДА “Държавен резерв и военновременни запаси” не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да остави без разглеждане частната жалба САС е приел, че не е спазен срока по чл.275, ал.1 ГПК за подаването й. Определението е неправилно. Предмет на обжалване с частната въззивна жалба в частта за разноските е разпореждане на СГС от 9.09.2009г. за издаване на изпълнителен лист, постановено по реда на чл.404, т.1 ГПК. С него съдът е постановил издаването на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение на АС на Б. арбитраж при Софийска стокова борса и е присъдил разноски в полза на жалбоподателя в размер на 218.14 лв., вместо претендираните 3456.14 лв. Разпореждането на съда е съобщено на молителя - жалбоподател на 24.09.2009г. Въззивната жалба е подадена по пощата, видно от приложения към делото пощенски плик на 8.10.2009г., каквато отметка е направена и върху самата частна жалба, а не както е приел съда на 13.10.2009г. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист, съгласно чл.407, ал.1 ГПК, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от датата на връчване на разпореждането. Това е приложимия срок за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист на молителя, включително и в частта за разноските, а не посочения от въззивния съд срок по чл.275, ал.1 ГПК / арг. чл.248, ал.3 ГПК/. При спазване на правилото за броене на сроковете по чл.60, ал.4 ГПК срокът за обжалване на разпореждането на съда изтича на 9.10.2009г., т.е. частната жалба е подадена в срок. По изложените съображения обжалваното определение ще следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение