Определение № 8964 от 18.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7040/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. С. Д. срещу Определение № 689 от 28.05.2024 г. по адм. дело № 574/2024 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлено негово искане за спиране на предварителното изпълнение на предизвестие изх. № РД-94В-259-1 от 17.04.2024 г. на кмета на община Мирково за прекратяване на договор за наем № 86 от 05.08.2020 г. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на съда за липса на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – кметът на община Мирково, чрез процесуалния си представител в писмено възражение оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 вр. чл. 236 АПК настоящият съдебен състав намира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. С. Д. срещу предизвестие изх. № РД-94В-259-1 от 17.04.2024 г. на кмета на община Мирково за прекратяване на договор за наем № 86 от 05.08.2020 г. В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на предварителното изпълнение на предизвестието. С обжалваното определение съдът е приел, че липсват предпоставките по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК и е отхвърлил искането за спиране. Определението е недопустимо. По делото не се спори, че с процесния договор е отдаден под наем недвижим имот - магазин, частна общинска собственост, след провеждане на търг. Съгласно изричната разпоредба на чл. 15, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗOС) наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и 7 ЗОС се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите. Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 14, ал. 3 ЗОС. Т. е. договорът за наем е сключен между равнопоставени субекти, макар и да е подписан от кмета на общината. Това обосновава извод, че предизвестието за прекратяването му не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на оспорване, включително и в частта, с която е уведомен наемателят, че е необходимо да предаде имота в 3-дневен срок от прекратяване на договора. По горните съображения оспорването на предизвестието е процесуално недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК, а липсата на годен за оспорване административен акт обуславя недопустимост и на направеното искане за спиране на предварително изпълнение на този акт. Като се е произнесъл по съществото на направеното искане за спиране, съдът е постановил недопустимо определение, което трябва да се обезсили, искането да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати в частта на искането за спиране. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд