Определение № 616 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4384/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Д. П. Й. чрез адвокат Е. К. от АК-София, срещу решение № 134 от 10.05.2022 г. по в.гр.д.№ 164/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което се потвърждава решение № 260749/04.11.2021 г. по гр.д.№ 1130/2020 г. на Районен съд Стара Загора и са отхвърлени искове на Д. П. Й. против Д. Я. П., да се обяви нищожността на договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№ 2501/03.04.2015г, на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД - поради невъзможен предмет, както и че съществува вземане на ищеца за платената по договора за продажба цена от 9000 лева, лихви за забава от 03.04.2015 г. до 13.11.2019 г. в размер на 4220 лева, 264,40 лева държавна такса и 750 лева адвокатско възнаграждение -сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 5932/2019 г. на РС Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 14.11.2019 г., до изплащане на сумата. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, както и че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по материалноправните въпроси, във връзка с приложението на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, които се свеждат до въпроса, дали е налице невъзможен предмет при сделка с МПС, което не може да се индивидуализира по номера на рамата на автомобила; и по процесуалноправните въпроси, във връзка със задълженията на въззивния съд да изложи собствени мотиви по предмета на спора, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, като извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, вкл. при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение. От Д. Я. П., чрез адвокат С. Ч. от АК-Стара Загора е подаден писмен отговор, в който оспорва съображенията на касатора, като твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК и претендира разноските по делото. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба на МПС от 03.04.2015 г., с нотариална заверка на подписите, ответникът прехвърля собствения си лек автомобил „Мерцедес" С 320, рег. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател № ****, на ищцата срещу цена от 9000 лева, която му е заплатила изцяло. Купувачът е подал заявление за пререгистрация на автомобила, но е постановен отказ поради изменение в номера на рамата. С постановление от 28.04.2017 г. на прокурор при СРП е било отказано образуване на досъдебно производство и е прекратена пр.пр.№ 14553/2017 г. на СРП, тъй като по официална справка от оторизирания представител на „Мерцедес-Б." за България е установено, че идентификационният номер на автомобила съответства на производствения, отразен при първоначалната му регистрация на 14.08.2000 г., вкл. и при всички следващи регистрации в България на 24.03.2003 г., 12.06.2006 г. и 08.06.2008 г. След като е налице пълно съвпадение на производствения номер на двигателя на автомобила и няма корекции в цифрите и буквите на номера на купето, а от направената справка в Интерпол не се установява автомобилът да е бил обявен за издирване, според въззивния съд, не може да се направи извод, че лекият автомобил не е съществувал обективно като индивидуално определена вещ и не е регистриран съобразно изискванията на ЗДвП /с идентификационен номер, съответстващ на поставения от производителя и първоначалната регистрация в България/, а искът за нищожност на договора за покупко-продажба на моторно превозно средство (МПС) от 03.04.2015 г. и за съществуване на вземанията по оспорената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК са неоснователни. При тези мотиви на въззивния съд не е налице „очевидна неправилност" на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, обосноваващи порок на съдебния акт, който се установява непосредствено от съдържанието му, без необходимост от анализ на процесуални действия на страните при осъществяване на защитата им. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а решението съдържа конкретната преценка на въззивния съд за установените правнорелевантни факти и приложението на закона към тях. Изложените съображения за датата на производство на автомобила се повдига за пръв път с касационната жалба, поради което съдът не дължи произнасяне по него, а по същността си представляват доводи за необоснованост на решението и в този смисъл не могат да обосноват допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност" по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, с които се засяга вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. Отделно от изложеното, с разясненията в ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС се приема, че съдът се произнася служебно по нищожността на правни сделки, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В останалите случаи съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощията по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства и да дава указания на страните да сочат доказателства. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставените от касатора въпроси и уточнени при условията на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС не обуславят допускане на решението до касация поради следните съображения: Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение, допускането на касационно обжалване на решението, съгласно чл.280, ал.1 ГПК, се предпоставя от произнасянето на въззивния съд по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставените материалноправни въпроси, в случая, не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като изводите на съда в обжалваното решение са изцяло в съответствие със съдебната практика на ВКС, че нищожност поради невъзможен предмет на договора е налице не когато предмета на договора липсва /не съществува/, тъй като договорите върху бъдещ предмет обвързват валидно страните /напр.отделен обект в сграда, която ще бъде построена/, а когато още при сключването му е невъзможно предмета на договора да възникне. Ако при сключването на договора, възникването на неговия предмет е било възможно, договорът обвързва валидно страните и едва ако впоследствие предмета на договора стане невъзможен, тогава валидният договор се разваля по право или подлежи на разваляне, когато невъзможността е по причина за която длъжникът отговаря, т.е. невъзможност на предмета по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД ще е налице само ако при сключването на договора, неговият предмет е неосъществим по субективни или обективни причини. /Така решение № 725/04.11.2008 г. по т.д.№ 163/2008 г., ВКС, II т.о., решение № 64/08.03.2012 г. по гр.д.№ 820/2011 г., ВКС, III г.о. и решение № 93/06.04.2012 г. по гр.д.№ 1548/2010 г., ВКС, IV г.о./ Не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса, дали е налице невъзможен предмет при сделка с МПС, което не може да бъде индивидуализирано по номера на рамата на автомобила, тъй като изводите на въззивния съд са различни - в мотивите на решението се приема, че при сключване на договора за продажба на МПС, сделката има предмет, а лекият автомобил е съществувал обективно и вече е регистриран многократно с идентификационен договор, съответстващ на поставения от производителя и първоначалната му регистрация в страната. Следователно, изводите на въззивния съд се различават от обстоятелствата, които твърди касатора и въз основа на които е формулиран въпроса, тъй като по делото е установено, че не е извършена промяна в идентификационния номер на МПС, поради което само наличието на постановен отказ за извършване на промяна в регистрацията /преди изчерпване на контрола за законосъобразност/ не обуславя нищожност на договора поради липса на предмет. Решаващите изводи до които е достигнал съдът в обжалваното решение са изцяло в съответствие с мотивите на Тълкувателно решение № 3/28.06.2016 г. по тълк.д. № 3/2014г., ОСГК на ВКС, че само при начална фактическа невъзможност и непреодолима правна пречка за възникване на обекта, обособяването му или разпореждането с него, е налице основание да се приеме нищожност на договора поради липса на предмет. Процесуалноправните въпроси във връзка с правомощията на въззивния съд и задължението му да обсъди всички доказателства, като изложи мотиви по доводите на всяка от страните също не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като са разрешени в съответствие със съдебната практика на ВС и ВКС, формирана с ППВС № 1/13.07.1953 г., ППВС № 1/10.11.1985 г. и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г., ОСГТК, решение № 298/28.04.2010 г. по гр.д. № 3973/2008 г., IV г.о., решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д.№ 891/2010 г., I г.о. и др., в които се обобщава, че задълженията на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства произтича от разпоредбата на чл.121, ал.2 от Конституцията, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Прието е също, че съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдените по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В мотивите на решението, в случая, съдът е преценил всички правнорелевантни факти и се е произнесъл по всички относими оплаквания на страните, въведени в предмета на спора. В мотивите на обжалваното решение са изложени конкретни и ясни съображения за обстоятелствата, въз основа на които решаващият състав на съда е достигнал до крайния извод за неоснователност на исковете, поради което не може да се приеме, че повдигнатите процесуалноправни въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а след като съдебната практика е уеднаквена и липсват аргументи тя да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставените въпроси са в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От Д. Я. П., чрез адвокат С. Ч. от АК-Стара Загора са поискани сторените разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно договора за правна защита и съдействие от 05.10.2022 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,