Решение № 7803 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15296/2018 г.

Решение № 7803 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15296/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Общински съвет – Б., представляван от председателя му, срещу решение № 1783 от 05.11.2018 г. по адм. дело № 585/2018 г., по описа на Административен съд (АС) – Б.. С обжалвания съдебен акт са отменени разпоредбите на чл. 19 а, ал. 8, т. 8, изр. 2; чл. 19 а, ал. 13; чл. 19 а, ал. 17, изр. 2; чл. 19 а, ал. 18, т. 2 и т. 3; чл. 22, ал. 1; чл. 23, ал. 1, ал. 3 и ал. 7 и чл. 25 от Наредбата за опазване на общинската собственост и обществения ред на територията на община Б. (приета с решение № 285/29.11.2001 г., протокол № 8/29.11.2001 г. на Общински съвет – Б.). Касаторът счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на оспорвания съдебен акт. Ответникът - прокурорът при Окръжна прокуратура - Б., редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред АС – Б. е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Б. срещу разпоредбите на: чл. 19 а, ал. 8, т. 8, изр. 2; чл. 19 а, ал. 13; чл. 19 а, ал. 17, изр. 2; чл. 19 а, ал. 18, т. 2 и т. 3; чл. 22, ал. 1; чл. 23, ал. 1, ал. 3 и ал. 7 и чл. 25 от Наредбата за опазване на общинската собственост и обществения ред на територията на община Б. (Наредбата). С Наредбата са определени функции във връзка с дейности, свързани с контрола на времетраене на паркирането на МПС в така наречената "синя зона" в Б., издаването и продажба на талони за паркиране, използването и прилагане на техническо средство "скоба" в зоната, репатриране на ППС до наказателен паркинг, определяне на размер и събиране на такса за принудително репатрирани ППС, редът за определяне броя на екипите по принудително отстраняване или блокиране на колелата на ППС, за установяване на нарушенията и водене на отчетност. Изброените функции са възложени на "Паркинги и гаражи - Б." ЕООД. За да отмени оспорените разпоредби, съдът е заключил, че макар измененията от подзаконовия нормативен акт да са приети от материално компетентен орган и при спазване на всички изисквания на административнопроизводствените правила, те противоречат на материалния закон. Съдът е приел, че специфичната дейност, свързана с функционирането на "синя зона" за паркиране в Б. е възложена на търговско дружество, а не на общинско предприятие. Приел е, че това е допустимо само в случай, че не съществува общинско предприятие с такъв предмет на дейност и след провеждането на съответните процедури по ЗОП и на ЗК, както изисква разпоредбата на чл. 54 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Установил е противоречие на процесните норми с такива от по-висок ранг, а именно чл. 52-54 от ЗОбС. Също така е обосновал извод и за нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), според която държавните органи и органите на местно самоуправление при административното регулиране и административен контрол върху стопанската дейност не могат да налагат изисквания, ограничения и тежести, които да водят до ограничаване на конкуренцията. Директното посочване на "Паркинги и гаражи - Б." ЕООД за изпълнител, съдът е приел, че безспорно води до ограничаване на конкуренцията. Решение е неправилно Съгласно чл. 99, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища, или части от пътища за зони за краткотрайно паркиране в определени часове от денонощието. Улиците, булевардите, пътищата и площадите в града са общинска собственост по смисъла на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). От това произтича и правото на общината като собственик да определи зони за краткотрайно паркиране. То се извършва чрез общинския съвет като орган на местно самоуправление. С Наредбата е мотивирано и въведено правилото, че на улици, пътища и булеварди - общинска собственост, след решение на ОбС се въвеждат "синя зона", т. е. режим за кратковременно платено паркиране на пътни превозни средства. С Наредбата се определят къде, кога и при какви условия могат да бъдат използвани във връзка със спиране, паркиране и престой на превозни средства конкретно посочените булеварди, улици и площади - публична общинска собственост, каквито безспорно, с оглед на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата са определените в подзаконовия акт улични зони. Съгласно чл. 21, т. 8 от ЗМСМА общинският съвет е органът, който законът е оправомощил да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Чл. 8, ал. 1 от ЗОбС също установява, че управлението на имоти - общинска собственост, става под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Съгласно чл. 8, ал. 2 от този закон правомощията на кмета на общината по управлението на общинската собственост се определят от общинския съвет, като нормата определя изрично и вида на акта. Това е така, за да бъде гарантирано в най-голяма степен спазването на такива основни за правовата държава принципи като законност, правна сигурност и защита на правните очаквания в интерес на обществото. Чл. 23 от Закона за пътищата посочва, че правомощията на кмета по управление на пътищата се определя с наредба на общинския съвет. В този контекст на правомощията на общинския съвет и на кмета, определеното в разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП правомощие на собственика на пътя или на администрацията, управляваща пътя, да управляват пътищата води до извод, че кметът на общината има правомощия по управлението на общинската собственост във връзка със спирането, паркирането и престоя на пътните превозни средства на територията на общината, като тези негови правомощия трябва да бъдат уредени в нормативен административен акт, издаден от общинския съвет. Предвидените в Наредбата принудителни административни мерки по принудителното преместване на неправилно паркирани ППС в зоните за локално платено паркиране са в съответствие с разпоредбите на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Законът предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, чрез своите служби за контрол и определените от кметовете длъжностни лица, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство; могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В оспорената разпоредба на чл. 25 от Наредбата е предвидено правомощие на общинските служби за контрол, определени от кмета, да прилагат посочените в закона принудителни мерки. Размерът на таксите и редът за събирането им е разписан в текстовете на чл. 19 а, ал. 13; чл. 19 а, ал. 17, изр. 2; чл. 19 а, ал. 18, т. 2 и т. 3 и чл. 23, ал. 7 от Наредбата и е правомощие на общинският съвет по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Посочените в Наредбата принудителни мерки по чл. 22, ал. 1; чл. 23, ал. 1; чл. 23, ал. 3 и чл. 25 са в съответствие с предвидените такива по закон. С оспорваните разпоредби от Наредбата не са въведени нови основания за прилагане на мерките, нито се съдържат забрани, различни от предвидените в ЗДвП. АС – Б. е отменил разпоредбите на чл. 19 а, ал. 8, т. 8, изр. 2; чл. 19 а, ал. 13; чл. 19 а, ал. 17, изр. 2; чл. 19 а, ал. 18, т. 2 и т. 3; чл. 22, ал. 1; чл. 23, ал. 1, ал. 3 и ал. 7 и чл. 25 от Наредбата, като е приел, че с тези норми незаконосъобразно се възлагат на "Паркинги и гаражи - Б." ЕООД функции свързани с контрола на времетраене на паркирането на МПС в "синя зона", издаването и продажба на талони за паркиране, използването и прилагане на техническо средство "скоба" в зоната, репатриране на ППС до наказателен паркинг, определяне на размер и събиране на такса от собствениците на принудително репатрирани ППС, редът за определяне броя на екипите по принудително отстраняване или блокиране на колелата на ППС, за установяване на нарушенията и водене на отчетност. Тъй като с цитираните разпоредби е възложена контролна дейност на търговското дружество, а не на общинско предприятие, то дружеството не може да изпълнява разписаните с Наредбата дейности, без да е изпълнена процедурата по чл. 54 от ЗОбС. Този извод противоречи на закона. "Паркинги и гаражи - Б." ЕООД е търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е община Б.. С отменените разпоредби от Наредбата, на дружеството е предоставена оперативната дейност по принудителното преместване и блокиране на колело на неправилно паркирани ППС и по принудително преместване на неправилно паркирани ППС. Т. оперативна дейност се осъществява по ред и при условия, определени със заповед на кмета на общината, именно в изпълнение на чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП възлага на кмета да определи организационната структура, която извършва дейността по контрол на спазването на правилата за паркиране и възможността при осъществяване на тази дейност да се използва техническо средство до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на това средство. Когато става въпрос за организационна форма, която е част от общинската администрация, именно кметът на общината определя предмета на дейност на отделните структурни единици в рамките на общинската администрация. Но когато, както в случая, дейността по контрол, т. е. службата за контрол е общинско дружество, безспорно е, че не кметът на общината ще определи предмета на неговата дейност, а общинският съвет. Именно той, в рамките на предоставените му по чл. 21, т. 9 от ЗМСМА правомощия, може да избере формата и структурата на службата за контрол, която да извършва оперативната дейност във връзка с организацията на движението на територията на общината. Според нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗОбС общинското предприятие осъществява дейност по управление на имоти - общинска собственост, а ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда възможност то да извършва дейност по осъществяване на други местни дейности, необходими за задоволяване на потребностите на общината или на нейното население, които се финансират от бюджета на общината, определени от общинския съвет. Разпоредбата на чл. 52 от ЗОбС разглежда общинското предприятие като звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. В тази връзка общината разполага както с организационни, така и с контролни правомощия. От текста на чл. 167, ал. 4, т. 2 от ЗДвП следва, че общината осигурява издръжка на органите, осъществяващи дейностите за контрол по закона. В този смисъл дейностите по принудително задържане на превозно средство се финансират от общината. С цел финансиране на посочената дейност, нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП регламентира правомощието съответния общински съвет да определи съответната такса за паркиране в определените за това зони. Незаплащане на дължимата такса е основание за принудително задържане на съответното превозно средство до заплащането й, заедно с разходите по прилагане на техническо средство за принудително задържане по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Кметът на общината със заповед оправомощава конкретни длъжностни лица от търговското дружество, които да извършват пряката дейност по оперативен контрол. Оспорените разпоредби не противоречат на чл. 167 и сл. от ЗДвП, тъй като търговското дружество, чрез своите органи, осъществява организационната и оперативна дейност по организацията на движението на територията на община Б.. Като е приел, че разпоредбите на чл. 19 а, ал. 8, т. 8, изр. 2; чл. 19 а, ал. 13; чл. 19 а, ал. 17, изр. 2; чл. 19 а, ал. 18, т. 2 и т. 3; чл. 22, ал. 1; чл. 23, ал. 1, ал. 3 и ал. 7 и чл. 25 от Наредбата са приети в противоречие със закона, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. С оглед изложеното, обжалваното решение на АС – Б. следва да бъде отменено и протестът на прокурора при Окръжна прокуратура – Б. да бъде отхвърлен. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.