Решение № 604 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 466/2009 г.

Недоволни от определението са жалбоподателите С. Д. С., Ц. Д. М., С. В. И., А. В. Х., П. В. Г., Ц. С. П., Ц. Б. П., П. Г. Ж., Е. Г. Ж., С. С. Ж., И. Ж. П., Р. Г. П., И. В. Ж., Г. В. Ж., Р. Т. П., Р. О. Ж., Н. О. Ж., Д. О. Г., представлявани от адвокат Д от Софийската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат, че с постановения съдебен акт са лишени от правосъдие тъй като в качеството си на наследници са необходими другари, което ги легитимира в процеса по иска с правна квалификация чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Ответниците по частната жалба Б. Д. Г., О. О. купел и С. община не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на жалбоподателите и данните по делото, приема следното: За да приеме, че жалбите, подадени от С. С. и други 17 физически лица с един документ са недопустими, въззивният съд е отчел, че те не са страни по делото, поради което производството по въззивната им жалба с вх. № 4* от 04.09.2008 год. е прекратено. Частната жалба е редовна и допустима, но по същество е неоснователна. Жалбоподателите като съсобственици са обикновени другари, а не необходими другари. Взето е предвид, че същите не са били страни в първоинстанционното производство, поради което не са процесуално легитимирани да обжалват решението на районния съд по иска с правна квалификация чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение