Решение № 11868 от 20.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Капуур, гражданка на Република Индия срещу решение 4072/17.06.2022г., постановено по административно дело 2490/2022г. по описа на Административен съд- София- град, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказа на консула към Консулската служба на Посолството на Република България в град Делхи, Република Индия за издаване на виза С по подадено от нея заявление. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличието на всички касационни основания по чл.209, т.3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че изводите на съда че постановеният отказ за издаване на виза вид С е мотивиран, са необосновани и почиват на предположения и неотносими към спора доказателства. Поради това моли за отмяната на решението на АССГ и за разрешаване на спора по същество с отмяната на оспорения отказ. Претендира присъждането на направените в производството разноски. Ответникът по касационната жалба- консулът към Консулската служба на Посолството на Република България в град Делхи, Република Индия счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на контрол в първоинстанционното производство е отказ за издаване на виза вид С , постановен на 04.02.2022г. от консула към Консулската служба на Посолството на Република България в град Делхи, Република Индия по подадено от Л. Капуур заявление 22000094 от 28.01.2022г. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 28.01.2022г. в КС-Делхи са подадени заявления за визи на група от 40 индийски граждани, пътуващи с цел туризъм (входящи DEL22000076V до DEL22000115V). Организатор на групата от индийска страна е Masti India, A1, S. Nagar, Delhi, а от българска страна- Травелинг Хорс ЕООД. Групата се съпровожда от Л. Капуур- представител на посочената индийска фирма и пътува по маршрут София- Белград- София. За групата са предплатени хотелски резервации в хотел Хемус в град София за датите от 14-17 февруари 2022г. и 19.02.2022г., както и в хотел Гарни в Белград за периода 17-19.02.2022г. Към заявленията са представени и резервации на самолетни билети по маршрут Делхи-Франкфурт- София-Франкфурт-Делхи с отпътуване на 14.02. и връщане на 20.02.2022г. Впоследствие тези резервации са променени и са с маршрут Мумбай-Дубай-София-Дубай-Мумбай (грама изх. Ко-34-60/31.01.2022г.) В подаденото от Л. Капуур заявление е посочено, че същата е тур- мениджър . В писмо от 17 януари 2022 г. жалбоподателката е уточнила, че работи като "process associate in ITG Solutions". Посочила е също така, че работи и като "freelance tour manager" с богат опит с туристически групи. Към него са приложени самолетен билет, банково извлечение, застраховка, документи, потвърждаващи резервация на цялата група, както и бадж на ITG Solutions. На 22.01.2022г., след сигнал на офицера за връзка при посолството на Австрия в Делхи, на летище Делхи е отказано качването на полет през Франкфурт за София на 36 индийски граждани поради съмнения за нелегална имиграция в големи размери. Организатор на пътуването от българска страна е също Травелинг Хорс ЕООД, а екскурзията е по маршрут София-Белград-София. На 04.02.2022г. е постановен и обжалваният отказ за издаване на виза вид С , който е мотивиран с правното основание на чл.10, ал.1, т.17 от ЗЧРБ и следните фактически обстоятелства: Анализът на представените документи и декларираните данни не доказват по безспорен начин действителните намерения на апликанта, както и намеренията му да напусне в срок и по законоустановения ред страната . За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че отказът за издаване на виза е постановен от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в съответствие с материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при съобразяването му с целта на закона. Според АССГ несъмнено е установено наличието на предпоставките на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ - чужденецът не е доказал целта и условията на заявеното пребиваване. Касационната инстанция приема, че решението е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В конкретния случай оспореният административен акт е издаден въз основа на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, който урежда едно от основанията, въз основа на които се отказва издаване на виза и влизане в страната на чужденец- когато последният не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. В акта, обоснован с посоченото правно основание, не са посочени никакви конкретни факти, относими към предпоставката за постановяване на отказ, уредена в чл.10, ал.1, т.17 от ЗЧРБ. Описано е единствено, че приложените доказателства не установяват по безспорен начин действителните й намерения, както и намеренията й да напусне страната в срок и по законоустановения ред. Императиввната норма на чл.59, ал.2, т.4 от АПК задължава административния орган да мотивира акта си с посочване на фактическите и правни основания, обусловили издаването му. Мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. Според трайно установената съдебна практика, липсата на конкретно изложени факти и обстоятелства, представляващи фактическото основание за постановяване на атакувания отказ, винаги съставлява съществено нарушение, тъй като лишава жалбоподателката от възможността да организира своевременно и ефективно процесуалната си защита, както и възпрепятства съдът да извърши качествен и обоснован контрол по законосъобразност върху оспорения административен акт при преценката на правнорелевантните обстоятелства към конкретния казус. Чл.34, ал.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим също предвижда задължение за излагане на мотиви. Според тази разпоредба, за отказа се съставя формуляр по образец, в който се вписват мотивите, като се посочва основанието за отказа без да се вписват съображения, засягащи интересите на националната сигурност. Касационната инстанция намира, че в настоящата хипотеза в оспорения административен акт не са посочени никакви конкретни фактически основания за издаване на акта, които да са относими към релевираното правно основание. Като не е посочил каквито и да било факти, на които основава акта си, административният орган е нарушил императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Конкретни факти и съображения относно постановения отказ (разминаване относно професията на жалбоподателката, посочена в заявлението и в приложеното към преписката писмо; случай на отменени визи на други туристи; финансово състояние на фирмата, организатор на пътуването) ответникът посочва едва в писмените си бележки, депозирани след приключване на съдебното дирене и устните състезания. Същите обаче е следвало да се изложат в атакувания административен акт, а не едва при неговото обжалване, съобразно трайно установената съдебна практика в тази насока. Въпреки че тези фактически обстоятелства не са били заявени като предмет на спора, съдът ги е обсъдил в решението си и ги е приел за доказани. Изложените съображения налагат извода, че административният акт е постановен в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и чл.34, ал.1 от Наредбата, тъй като не съдържа описание на фактическите основания, послужили за издаването му. Като е достигнал до противоположен извод, първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Същевременно съдът е допуснал и процесуално нарушение, като е обсъдил в решението си факти, заявени от ответната страна след приключване на устните състезания. Решението на съда е и необосновано, тъй като събраните по делото доказателства не обосновават направените от първоинстанционния съд изводи, че действителните намерения на жалбоподателката не са доказани в достатъчна степен. Неправилността на решението налага неговата отмяна. Доколкото не са налице предпоставките на чл.222, ал.2 от АПК, спорът следва да бъде разрешен по същество. Нормата на чл.10, ал.1, т.17 от ЗЧРБ е бланкетно формулирана, поради което при постановяване на административния акт неговият издател е задължен да посочи ясно и недвусмислено относимите факти, които касаят заявителя, а не такива по принцип. В настоящата хипотеза това не е сторено. Доказателствата по делото установяват по несъмнен начин намеренията на жалбоподателката- да посети България и Сърбия като водач на организирана турестическа група от Индия. Посочената в заявлението цел на пътуването- туризъм , се установява от приложените програма на организирано туристическо пътуване, предплатени самолетни билети по посочената в програмата дестинация и резервации в хотели в градовете, предвидени за посещение в програмата. Представени са и банкови и застрахователни документи. В изготвеното от жалбоподателката писмо изрично е посочено, че освен основната и заетост, тя работи и като "freelance tour manager" и има богат туристически опит. По делото не са събрани доказателства, които да оборват целта и условията на престой в България, посочени в заявлението. Цитираният случай, в който се е наложило издадените на група индийски туристи визи да бъдат отменени, касае други лица. Обстоятелството, че Гуджарат е един от щатите в Индия, в който е налице най-висок риск от нелегална миграция, също не може да обоснове предпоставката по т.17 на чл.10, ал.1 от ЗЧРБ. Действително съобразно правилото на чл.9з, ал.5 от ЗЧРБ, приетото заявление за издаване на виза и приложените документи, удостоверяващи целта на пътуването, не пораждат задължение за издаване на виза. Това обаче не означава, че административният орган е освободен от задължението да прецени индивидуалното положение на кандидата за виза. Ето защо оспореният отказ следва да бъде отменен като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗЧРБ. а Преписката следва да се изпрати на органа за ново произнасяне по заявлението на касатора за издаване на виза. При този изход на спора основателна и доказана се явява претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Същите следва да се понесат от Министерство на външните работи, в чийто състав е административният орган, издал отменения акт. Съобразно представените писмени доказателства, разноските пред Върховния административен съд възлизат на 70 лева- заплатена държавна такса, а разноските пред първоинстанционния съд- на 510 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса и 500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.