Определение № 8370 от 04.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6743/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на община Дупница, против определение № 1000 от 22.05.2024 г., постановено по адм. дело №302/2024 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на оспореното определение, като счита, че изложените в определението изводи не обосновават причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда и заплаха за такава. Счита че наличието на посочените диагнози и заболявания на П.А., Н. А. и дъщеря им П.А. не обосновава връзката им с възможността за опразване на наетото жилище и преместването на семейството на друго място, както и че не става ясно от мотивите на съда какви са значителните и труднопоправими вреди. Изтъква, че неосвобождаването на жилището в срок би довело до вреди не за жалбоподателя, а за наистина нуждаещи се граждани, чакащи за настаняване и нямащи друго жилище и за обществения интерес като цяло. Иска да се отмени оспореното определение Ответникът – Г. Д. А., чрез процесуалния си представител адв. Р.Шулев, в писмен отговор оспорва частната жалба и излага съображения за правилност на оспореното определение. Иска да се остави в сила обжалваното определение и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящият си състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т.2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № РД 04-545 от 26.04.2024 г. на кмета на община Дупница, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл. 46, ал.2 вр. с ал. 1, т.7 от Закона за общинската собственост и чл. 30, ал.2 вр. с ал.1, т.6 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Дупница е прекратен сключения между Община Дупница и Г. Д. А. Договор за наем на общински жилищен имот № НСЖ000289/05.04.2021 г. За да постанови този резултат, съдът, предвид събраните по делото доказателства и установените от тях обстоятелства, а именно: че жалбоподателят е безработен и с увредено общо състояние, че съпругата му, от чиито доходи се издържа цялото семейство, е с 56 % ТНР и че едно от децата е диагностицирано със сериозно заболяване, а другото е студент, е приел, че изпълнението на оспорената заповед поставя в риск от влошаване на социалния статус и здравословното състояние на жалбоподателя и членовете на семейството му и би могло да причини на оспорващия значителни и трудно поправими имуществени и неимуществени вреди. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 46, ал.5, изр. 2 ЗОС предвижда, че жалбата срещу заповедта за прекратяване на наемното правоотношение не спира нейното изпълнение, като е дадена възможност на съда да разпореди спиране на изпълнението. За разлика от случаите по чл. 60 АПК, в които административният орган прави преценка за наличието на предпоставките, обуславящи допускането на предварително изпълнение на издадената от него заповед, при допуснато от закона предварително изпълнение законът предполага наличието на поне една от предпоставките по чл. 60 АПК, поради което спиране може да бъде постановено от съда, само ако съществува възможност изпълнението да причини значителна или трудно поправима вреда (чл.166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК ). Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че от предварителното изпълнение на оспорената заповед биха настъпили значителни и трудно поправими имуществени и неимуществени вреди за жалбоподателя и членовете на неговото семейство, поради оставането им без жилище, които по значимост могат да бъдат противопоставени на интереса на общината, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. Заповедта засяга пряко жизнено важни интереси на жалбоподателя и членовете на неговото домакинство, следователно в конкретния случай са налице основания за спиране изпълнението й, в съответствие с чл. 6 от АПК, който като регламентира принципа на съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията, предвижда с административния акт да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, както и да се избере по-благоприятната за гражданина принудителна мярка. Предварителното изпълнение на заповедта би засегнало пряко основно човешко право на жалбоподателя и членовете на домакинството му, което право е защитено от чл. 8, ал.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Преценката за наличието на предпоставките по чл. 8, ал.2 от Конвенцията, които допускат изключение от принципа за неприкосновеност на жилището, а именно такива свързани с националната и обществената сигурност или с икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите, не може да бъде извършена без да се осъществи цялостен съдебен контрол върху оспорената заповед. Предвид изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,