Определение № 142 от 15.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 6600 от 19.10.2016 г. на И. Х. К. и К. А. К., чрез адвокат В. Д. против разпореждане № 1587 от 05.10.2016 г., постановено по гр. д. № 179/201 г. на Апелативен съд – В., с което е върната частна касационна жалба вх. № 6204 от 04.10.2016 г. против разпореждане № 1024 от 21.06.2016 г., постановено по същото дело. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна. Подържа се, че същото е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила от предубеден съдебен състав. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В съобразителната част на обжалваното разпореждане е прието, че съобщението за постановеното по делото разпореждане № 1024 от 21.06.2016 г. е връчено по реда на чл.44, ал.2 ГПК по телефона на процесуалния представител на жалбоподателите – адвокат В. Д. на 14.09.2016 г., а частната жалба е подадена по пощата едва на 03.10.2016 г., т. е. извън едноседмичния преклузивен срок по чл.275, ал.1 ГПК. Направен е извод, че извършеното на 28.09.2016 г. повторно връчване на съобщението в бюро „Призовки“ на адвокатския сътрудник П. Г. не се отразява на редовността на първото съобщение и не води до удължаване на преклузивния срок за обжалване на разпореждането. Определението е правилно. Уведомяването на настоящите жалбоподатели за постановеното по делото разпореждане № 1024 от 21.06.2016 г. е извършено по реда на чл.39, ал.1 ГПК чрез пълномощника им адвокат Д.. Полученото по телефона на 14.09.2016 г. съобщение за поставеното разпореждане е поставило в течение срока за упражняване от страната на процесуалното право по чл.274, ал.1, т.1 ГПК на частна жалба, който срок, изчислен по правилата на чл.60, ал.4 ГПК, е изтекъл на 21.09.2016 г. (сряда, присъствен ден). С неговото изтичане, предвид преклузивния му характер, правото на обжалване е било погасено, поради което подадената по пощата на 03.10.2016 г. частна жалба правилно е била върната. Извършеното на 28.09.2016 г. повторно връчване на съобщение на процесуалния представител на жалбоподателя е ирелевантно за началото на преклузивния срок, който е започнал да тече от датата на първото редовно връчено съобщение. Изтеклият срок е довел до погасяване на признатата от закона възможност за обжалване на този съдебен акт, поради което е недопустимо новирането му чрез последващо извършеното съобщаване за постановяването му. Поради това фактът на повторното връчване на съобщението няма правно значение, след като е бил предшестван от надлежното съобщаване за решението, извършено по правилото на чл.39, ал.1 ГПК. Без правно значение е и извършеното на 21.09.2016 г. връчване по реда на чл.44, ал.1 ГПК на частните жалбоподатели, с оглед обстоятелството, че същите са посочили още с отговора на исковата молба за съдебен адресат процесуалния им представител – адвокат Д. /виж л.25 от гр.д.№ 3122/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна/. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение