Определение № 242 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 257/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК по частната касационна жалба на “Взаимоспомагателна з. к. асоциация на частните стопани – М. ” гр. П. срещу определението на Плевенския окръжен съд от 02.ІІ.2009г. по ч.гр.д. № 89/2009г. Ответникът по частната жалба Е. И. П. от гр. П. не е заявил становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното определение Плевенският окръжен съд е потвърдил определението на Плевенския РС от 05.І.2009г. по гр.д. № 2/2009г., с което е допуснато обезпечение на предявения от Е. П. срещу “Взаимоспомагателна з. к. асоциация на частните стопани – М. ” иск за установяване /чл.254 от ГПК /отм./ недължимост поради давност на 6886.34лв., включително главница по запис на заповед, лихви и разноски, чрез спиране изпълнението по изп.д. № 252/2008г. по описа на ЧСИ В. с район на действие ПлОС, образувано по изпълнителен лист, издаден на 29.ІХ.2000г. по ч.гр.д. № 471/2000г. въз основа на несъдебно изпълнително основание. Въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищецът в качеството му на длъжник по изпълнителното дело не е направил възражения по чл.250 от ГПК /отм./, и че са налице предвидените в чл.391 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за допускане на исканото обезпечение, тъй като с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения искът е вероятно основателен и подкрепен с представените с молбата писмени доказателства. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – че със спирането на изпълнителното дело се нарушават правата му като взискател, решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в решение № 2332/1966г. на І ГО, решение № 1683/1957г. на ІV ГО и ТР 2/2004г. на ОСГК. Не е съобразено, че ищецът е получил призовка за доброволно изпълнение на 13. ХІ.2008г., не е подал в срок възражение за плащане поради погасителна давност, нито за спиране на изпълнителното дело. Сочи се и че съгласно т.9 от пар.42 от ЗИД на ГПК производства по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 01.ІІІ.2008г., се разглеждат по отменения ГПК, включително и обжалването, независимо че изпълнителното основание е отпаднало по новия ГПК. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая релевираните от касатора основания за допускането на касационно обжалване на атакувания въззивен акт, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. В нито едно от посочените от асоциацията решения не се съдържа произнасяне по релевирания в изложението процесуалноправен въпрос, следователно не се установява твърдението за противоречието му с практиката на ВКС или за разрешаването му противоречиво от съдилищата. А това обуславя недопускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че твърдението на касатора по пар.42 т.9 от ЗИД на ГПК във връзка с въпроса за приложимия в случая процесуален закон е несъстоятелно, тъй като производството по настоящото дело не е започнало по молба за издаване на изпълнителен лист, а по предявен на 05.І.2009г. отрицателен установителен иск, с оглед на което обжалването е по правилата на действащия ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,