Определение № 271 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 10101 от 02.05.2011 г. на С. А. С. и В. А. А. от [населено място], обл. П., чрез адв. Г. И. срещу решение № 456 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 3229/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив, X. с-в. С посоченото решение е оставено в сила решение № 1973 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 3208/2009 г. на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм.–ДВ бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационнaта жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото ищците, в изпълнение на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 70, ал. 1 ГПК са посочили с молба от 28.04.2009 г., че цената на иска е 1396, 20 лв., за което са приложени данъчни оценки. Ето защо подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателите следва да заплатят на ответниците по касационната жалба Н. К., Г. К., А. А. и А. К. разноски в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и на М. Д. К. разноски в размер на 280 /двеста и осемдесет/ лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,