Определение № 17 от 12.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2649/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Т. и К. Д. Т., Б., чрез процесуалния им представител адвокат Г. Ч., срещу въззивно решение № 1602/04.05.2020 г., постановено по гр. д. № 400/2019 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл и по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Конкретни въпроси не са формулирани, а се посочва, че „по въпроса за приложение разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС, представлява ли обща част на етажна собственост дворно място, в което трето лице има дял, без да притежава обект в етажната собственост, а етажен собственик няма дял в дворното място, допустима ли е делба на дворното място, в което има изградена сграда в режим на ЕС, когато дял от собствеността върху терена е придобит от лице, което не е собственик на обект в ЕС, а етажен собственик няма дял в дворното място, приложима ли е б“д“ от ППВС №2/1982г.“ е налице практика на ВКС /решение №28/2012г. по гр.д.№331/2011г.,ІІ го., решение № 481/2011г. по гр.д.№979/2009г., ІІ г.о., решение №181/2011г. по гр.д.№11592010г., ІІ г.о., решение № 124/2014г. по гр.д.№2054/2014г., ІІг.о., решение № 87/2011г. по гр.д.№ 825/2010г., ІІ г.о., решение №165/2017г. по гр.д.№98/2016г., Іг.о./ Прието е в случаите, при които съсобственик на мястото не притежава обект в построените в него сгради,това място не е обща част и тогава делбата му е допустима като не намира приложение ППВС №2/1982г. Ответниците по касационната жалба Б. Г. Б. и С. К. Б. в становище по чл.287, ал.1 ГПК считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а по същество твърдят, че то е правилно.Претендират присъждане на разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 3359/2019г. по гр.д.№ 1603/2018г. на РС-Благоевград и е постановено друго, с което отхвърлен предявеният от В. Т. и К. Т. срещу Б. Б. и С. Б. иск за допускане извършването на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в Б. с площ 528 кв.м. /подробно описан/. Въззивният съд е приел, че не е спорно по делото, а е установено от писмените доказателства – нотариални актове № 74/2018г., № 934/2018г. №106/2018г. и №184/2017г., че между страните е налице съсобственост по отношение на процесния поземлен имот при дялове 2/3 ид.ч. за В. Т. и К. Т. и 1/3 ид.ч. за Б. и С. Б.. Делбата обаче е несъвместима с естеството и предназначението на вещта. В тази връзка въззивният съд е обсъдил заключението на СТЕ относно застрояването в имота. Приел е, че са изградени общо 5 сгради: 1.Двуетажна масивна жилищна с идентификатор №****, в която са обособени: самостоятелен обект, идентификатор № ***** – апартамент на 1 етаж, собственост на А. Б., самостояателен обект с идентификатор № ***** – апартамент на 2 етаж, собственост на Д. Т., самостоятелен обект с идентификатор № ***** - ателие, собственост на трето на делото лице А. Б.; 2.Сграда с идентификатор №****, представляваща склад, собственост на Б. Б. и С. Б. при равни права; 3.Сгради с идентификатори №**** и №****, представляващи гаражи, собственост на трето на делото лице - Д. Т.. Общата застроена площ на поземления имот е 172,70 кв.м. Площта за обслужване на сградите е 146,47 кв.м.. Имотът има лице 12,62 м. Съгласно ППВС №2/1982г. е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици. Недопустима е и делбата на парцели, в които е изградена етажна собственост, тъй като поземленият имот притежава обслужващо значение спрямо сградите. Хипотезата се приравнява на отношенията в етажна собственост, каквато е налице в случая. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. В случая касаторът твърди неправилност на въззивното решение като твърдението следва да се счита за такова по смисъла на чл.280,ал.2,предл.3 ГПК. Същевременно сочи въпрос, по който е налице практика на ВКС, с която въззивният съд не се е съобразил. В тази връзка следва да се посочи, че приложените решения на ВКС не са относими към разглеждания казус и не дават отговор на така обобщено посочения от касатора въпрос. Те са постановени при различна факти по съответното дело. В случая придобиването на идеалните части от ищците /които безспорно не притежават право на собственост върху самостоятелни обекти в построените сгради/ от процесното дворно място, съгласно установената фактическа обстановка от въззивния съд, е след възникване на етажната собственост, когато дворното място, в която тя е построена, вече е придобило статут на обща част. При това положение не може да се приеме, че е налице противоречие с разглежданите от визираната практика на ВКС хипотези по въпроса, кога е приложимо разрешението, дадено в б.“д“ от ППВС №2/1982г. Така в решение №165/2017г. се разглежда случай, когато към момента на възникване на ЕС, съсобственик на дворното място не е бил етажен собственик, поради което не е налице съвпадение на етажните собственици със съсобствениците на земята,поради което след като той не притежава отделен обект в съсобственото място, не може да се приеме, че то е изгубило самостоятелния си характер и се е трансформирало в обща част, предназначена да обслужва сградите в режим на ЕС. Решение №124/2014г. разглежда спор за разпределение на ползването по чл.32,ал.2 ЗС и дава отговор на въпрос дали представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС дворно място, което не принадлежи на всички етажни собственици, тъй като в мястото съществува и сграда, притежавана в режим на индивидуална собственост. Решение №87/2011г. също разглежда различна хипотеза при различна фактическа обстановка на притежаване право на собственост върху дворно място,застроено със самостоятелни обекти на собственост, притежавани само от някои от съсобствениците на земята.Решение №28/2012г. разглежда също казус по иск по чл.32 ЗС като приема, че когато в дворното място е построена сграда, в която отделните обекти принадлежат на различни лица, но не всеки от собствениците на самостоятелни обекти в сградата притежава идеална част от дворното място, в която тя е построена, а наред с това едно лице притежава дял от правото на собственост върху мястото, но не притежава самостоятелен обект в сградата, то правото на ползване следва да се разпредели по реда на чл.32 ЗС, тъй като дворното място не е със статут на обща част. Решение №181/:2011г. разглежда въпрос за приложимостта на чл.63,ал.2 ЗС при прехвърляне правото на собственост върху самостоятелен обект в жилищна сграда, при положение, че дворното място, в което тя е построена, не е обект на прехвърлителната сделка и е неотносимо към разглежданата хипотеза. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводите, че съдът не е допуснал делбата на съсобственото дворно място, погрешно приемайки, че същото представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС. При проверката в настоящото производство по чл.288 ГПК не може да се направи извод за очевидна неправилност на обжалваното решение, без да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, т.е. да се приеме, че е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лева, съгласно приложения договор за правна защита. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.