Решение № 296 от 06.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 217/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. К. Д. от гр. И., обл. Плевен срещу определение № 193 от 04.03.2009 год. по ч.гр.дело № 158/2009 год. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила определението от 26.01.2009 год. на К. районен съд за прекратяване на производството по гр.дело № 357/2008 год. поради недопустимост на предявения иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Поддържа се, че неправилно производството е прекратено без възражение от насрещната страна; че не е било съобразено изменението на чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ с ДВ, бр.43 и бр.91 от 2008 год. и че издаденото от ОСЗГ-гр. Искър удостоверение е от 20.11.2008 год., т.е. един месец след последното изменение на ЗВСГЗГФ. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи: а/ противоречива практика на съдилищата с позоваване на решение № 127 от 16.10.2008 год. по гр.дело № 249/2008 год. на К. районен съд и б/ въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: редакцията на чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ след промяната, обнародвана в ДВ, бр.43 от 2008 год. е логично несъпоставима с преклузивния срок, визиран в § 5б /ДВ, бр.13 от 2007 год./. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и следва да се допусне до касационно разглеждане предвид наличието на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, което се установява от представения препис от влязло в сила решение № 127 от 16.10.2008 год. по гр.дело № 249/2008 год. на К. районен съд, с което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Независимо, че липсват данни за датата, на която е бил предявен иска, цитираното решение е постановено при действието на § 5б, ал.1 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, създаден с § 33, ал.5 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр.13 от 09.02.2007 год./, което сочи на противоречива практика по приложението на този текст от материалния закон. Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна. Съгласно § 5б, ал.1 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, създаден с § 33, ал.5 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.13 от 09.02.2007 год./, исковете по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ могат да бъдат предявени в тримесечен срок от влизането на ЗИДЗСПЗЗ от посочената дата в сила. Изменението на закона е влязло в сила на 12.02.2007 год., поради което исковете по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ са могли да бъдат предявени на-късно на 14.05.2007 год. предвид на това, че тримесечният срок е изтекъл в първия работен ден, следващ неприсъствения ден, в който срокът изтича. В случая, искът е бил предявен на 02.12.2008 год., т.е. след като с изтичането на срока правото на иск е било погасено. Неоснователен е довода, че въззивният съд не се е съобразил с редакцията на чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ към момента на предявяване на иска, съобразно която лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по ал.1, установяват с иск срещу общинската поземлена комисия по земеделие правото да възстановят собствеността си върху горите и земите от горския фонд. Към същия момент обаче в сила е била и преходната разпоредба на § 5б, ал.1 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, с която е предвиден тримесечният преклузивен срок за предявяване на исковете по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ, който както се посочи е изтекъл на 14.05.2007 год. Налице е погасяващо правото на иск основание и претенцията, предявена след изтичане на преклузивния срок се явява недопустима, като съдът е длъжен и служебно да прекрати образуваното производство. В обобщение, обжалваното определение е законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.