Определение № 3633 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2476/2026 г.

Образувано по частна жалба на „Прогресстрой груп“ ДЗЗД, чрез адв. П. Ангелова, срещу определение № 4817 от 06.02.2026 г., постановено по адм. дело № 822/2026 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране изпълнението на Ревизионен акт (РА) № Р-22002225000531-091-001/18.09.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1502 от 03.12.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. София. Частният жалбоподател поддържа становище, че определението е неправилно. Твърди, че е предложено обезпечение с недвижим имот, собственост на един от съдружниците в дружеството, с данъчна оценка, покриваща изцяло размера на задълженията по РА в размер на 122 211,96 лв., с равностойност в евро – 62 485,98 евро. Твърди, че съдът не е извършил комплексна оценка по смисъла на чл. 157, ал. 3 от ДОПК и в тази връзка е достигнал до неправилния извод, че интересите на държавата не са в достатъчна степен защитени. Иска отмяна на оспореното определение и спиране на изпълнението на РА. Претендира присъждането на разноски. Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – София не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е отхвърлил искането за спиране на изпълнението на РА, приемайки, че липсват условията по чл. 153, ал. 5 във връзка с чл. 157, ал. 3 от ДОПК, тъй като от страна на жалбоподателя не са представени безспорни доказателства, за да бъде направена преценката, дали имотът съгласно представеното описание удовлетворява изискванията за спиране на изпълнението на РА. Представената справка от Агенция по вписванията не е кредитирана от съдебния състав, като е приел, че същата няма удостоверително действие, а само информативно такова и въпреки дадените в тази насока указания, от страна на жалбоподателя не е представено удостоверение за вещни тежести на имота. В тази връзка съдът е обосновал извод, че е невъзможно да направи преценка за наличието на предпоставките, предвидени в ДОПК относно собствеността на имота и наличието на наложени ипотеки и възбрани върху него, които биха препятствали правото на държавата да получи удовлетворение на вземането си, установено с РА, поради наличие на привилегировани кредитори или притежатели придобили вещни права върху имота. Предвид изложеното съдът е обосновал краен извод за неоснователност на искането за спиране на изпълнението на акта. Определението е правилно. Условията и редът за спиране изпълнението на ревизионния акт от съда са уредени в чл. 157 от ДОПК. Нормата на чл. 157, ал. 2 от ДОПК предвижда, че изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ДОПК въвежда като условие за спиране на изпълнението на ревизионния акт към искането да се приложат доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а когато не е наложено обезпечение, искането да съдържа предложение за обезпечение в същия размер и в тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 153, ал. 3-5 от ДОПК. Относно определяне на стойността на обезпеченията решаващият орган, респ. съдът е обвързан от чл. 195, ал. 6 от ДОПК, който изисква обезпеченията да се извършват по стойност на активите в определена последователност, като в т. 1, предл. 1 на цитираната разпоредба е посочено, че обезпеченията върху недвижимите имоти се извършват по данъчната оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси. В конкретния случай предлаганото обезпечение е възбрана върху недвижим имот, поради което от значение за определянето на стойността на обезпечението е данъчната оценка на същия, каквато не е представена. Дори да се приеме, че данните за данъчна оценка на имота, установени в Унифицирана информационна система на НАП, са актуални и същата покрива размера на установените с обжалвания акт задължения, то установяванията на приходната администрация, че предложеният за обезпечение имот е деклариран като основно жилище на З. Г. В., съдружник в „Прогресстрой груп“ ДЗЗД, не са опровергани от страна на дружеството, като липсата на доказателства относно това обстоятелство, както и липсата на данни за броя на членовете на семейството му, препятстват възможността за извършване на преценка свързана със забраната, регламентирана в чл. 213, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Вярно е, че в производството по чл. 157 от ДОПК трябва да бъде направен формален анализ на доказателствата за съответствието между размера на задълженията и оценката на обезпечението, но в случая е необходимо да бъдат съобразени и горепосочените обстоятелства с оглед възможността за удовлетворяване на вземането на приходната администрация чрез принудително изпълнение. До друг извод не води и представената справка от Агенцията по вписванията (л. 11 от настоящото дело), видно от която З. Г. В. е собственик и на други недвижими имоти, доколкото не са налице данни за деклариране на друго основно жилище. Предвид изложеното, представените в хода на първоинстанционното и настоящото производство доказателства за собствеността на предложения за обезпечение имот, в това число нотариален акт, издаден на З. Г. В. за поземления имот, в границите, на който се намира сградата, както и такива за изграждането и въвеждането в експлоатация на същата и за липсата на тежести, не променят достигнатия от първоинстанционния съд извод за липсата на безспорни доказателства, че предложеният имот е годен да гарантира и обезпечи събирането на определените с обжалвания РА данъчни задължения. С оглед на гореизложеното правилно съдът е отхвърлил искането на „Прогресстрой груп“ ДЗЗД за спиране на цитирания по-горе РА. Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно постановено, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. По искането за разноски, такива не се присъждат, като произнасяне по тях дължи първоинстанционният съд в зависимост от изхода на делото по оспорване на РА. Водим от горното и на осн. чл. 157, ал. 4 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение