Определение № 12853 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11803/2023 г.

Производството е образувано по жалба от Н. Пириев, гражданин на Азербайджан, подадена чрез пълномощник адв. М. Маринова, против Определение № 9657/07.11.2023г., постановено по адм.д.№ 10598/2023 година от Административния съд София-град (АССГ). С обжалваното определение е отхвърлено искането на Н. Пириев – гражданин на Азербайджан, чрез адв. М. Маринова, срещу Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед рег. № 8177 ПАМ 20/26.10.2023г., с която е наложена ПАМ „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“ за срок от 3 /три/ години, считано от 26.10.2023г. до 26.10.2026 г. В жалбата се твърди неправилност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на АССГ. Ответникът по жалбата – Заместник-началника на ГПУ-София не изразява становище по нея. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима. Тя е подадена от страна в съдебното производство пред административния съд и в рамките на законоустановения седемдневен срок. По основателността й Върховният административен съд приема следното: в жалбата, по която е образувано делото пред АССГ, жалбоподателят чрез неговия пълномощник е поискал, да се отмени разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед с рег.№ 8177 ПАМ 20/26.10.2023г. относно „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“ и наложена принудителна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз за срок от 3 години, считано от 26.10.2023г. до 26.10.2026г. Видно от титулната част на заповедта е, че тя е издадена на осн. чл. 42з, ал.1,т.1 във връзка с чл.10, ал.1, т.7 от ЗЧРБ, чл.24, параграф 2, буква „В“ от Регламент ( ЕО) № 1861/2018г., чл.44, ал.1 от ЗЧРБ и Заповед № 4064з-1022/26.09.2019г. на директора на РДГП-Аерогари. В заповедта е посочено, че поради опасност, че изпълнението на заповедта може да бъде осуетено или сериозно затруднено, на осн. чл.60, ал.1 АПК се допуска предварителното й изпълнение. Административният съд е приел, че разпореждането за предварителното изпълнение на заповедта е влязло в сила, тъй като жалбата срещу него била подадена извън 3 дневния срок за отмяната му, поради което искането било недопустимо. Съдът е приел, че доколкото е налице жалба срещу самата заповед, искането за отмяната на разпореждането за предварително изпълнение е допустимо за разглеждане по реда на чл.166, ал.2 АПК. Съдът е преценил, че в конкретния случай е налице допуснато предварително изпълнение на административния акт по силата на закона, поради което следва да е налице основание за спирането му със същата степен на значимост – допуснатото предварително изпълнение да застрашава със същата степен правните интереси на засегнатото лице. Съдът е посочил, че в тежест на оспорващия е да установи, че предварителното изпълнение на акта, би могло да му причини значителни или трудно поправими вреди, с което жалбоподателят не се бил справил в конкретния случай. Липсвали каквито и да е твърдения от негово страна, които да са подкрепени и със съответните доказателства, поради което не се обосновавала нито една от хипотезите на законовата разпоредба. Съдът е посочил също така, че целта на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е да защити важни държавни или обществени интереси, при които следва да е налице съразмерност между тях и интересите на адресата на акта, съответно степента на вредите, които биха настъпили за последния. В случая, оспорващият не бил установил наличието на защитим частен интерес, противопоставим на защитения от закона обществен такъв. По тези съображения, съдът е приел, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта е неоснователно, поради което го е отхвърлил. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното определение като неправилно. Неправилен е изводът на административния съд, че жалбоподателят е пропуснал 3 дневния срок за обжалване на допуснатото от органа предварително изпълнение. Последният ден от срока е неприсъствен - 29.10.23г. ( неделя), поради което по аргумент от чл.144 АПК вр. с чл.60, ал.5 и ал.6 ГПК, тридневният срок изтича в първия следващ присъствен ден – 30.10.23г. на която дата е подадена жалбата. Тоест, жалбата срещу допуснатото от органа предварително изпълнение е подадена в срок и съдът е следвало да я разгледа по същество. За пълнота на инстанционния контрол следва да се посочи и следното: Съдът е приел, че искането за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение е допустимо за разглеждане по реда на чл.166, ал.2 АПК. Във връзка с това е посочил, че в конкретния случай било налице предварително изпълнение на административния акт, допуснато от закона и в случая жалбоподателят не бил обосновал претенцията си за спиране в защита на частния си интерес, който да е противопоставим на презюмирания от закона обществен интерес. Видно от жалбата до АССГ е, че жалбоподателят не е искал спиране на допуснатото предварително изпълнение, а е поискал отмяна на разпореждането на органа, с което е допуснато предварителното изпълнение. Тоест, административният съд се е произнесъл по искане, с което не е сезиран, макар и да е направил това в интерес на жалбоподателя. Производството по чл.60, ал.5 и производството по чл.166, ал.2 АПК са подчинени на диспозитивното начало, тоест и двете започват след сезиране от засегнатото лице. В конкретния случай, административният съд, не е бил сезиран с искане по чл.166, ал.2 АПК. От друга страна, след като разпореждането на органа за допуснатото предварително изпълнение на заповедта е обжалвано в срок, то не е влязло в сила, поради което е неприложим реда по чл.166, ал.2 АПК, тъй като самата разпоредба предвижда възможността за спиране на влязло в сила разпореждане за допуснато предварително изпълнение. Неправилен е изводът на административния съд, че в конкретния случай предварителното изпълнение на акта е допуснато от закона. Този свой извод, съдът е обосновал с цитираната от него разпоредбата на чл.44, ал.4 от Закона за чужденците в Република България, но в конкретния случай забраната за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на ЕС не е обоснована с чл.10, ал.1, т.1 и 1а, каквато е хипотезата на чл.44,, ал.4, т.2 ЗЧРБ. По тези съображения, Върховният административен съд преценява, че обжалваното определение следва да се отмени, а делото се върне на същия състав на АССГ за произнасяне по съществото на жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Воден от горното и на осн. чл.236 вр. с чл. 222, ал.2 АПК, Върховният административен съд