Определение № 43 от 17.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2544/2016 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 4019 от 29.07.2016 год. по гр.д.№ 924/2016 год. на Благоевградския окръжен съд. С него е обезсилено Решение № 4672 от 15.06.2015 год. по гр.д.№ 1950/2012 год. на Благоевградския районен съд и е постановено образуване на производство по делото пред Благоевградския окръжен съд, поради родовата подсъдност на спора. При проверка по допустимостта на касационното производство, ВКС-Търговска колегия констатира следното: Спорът произтича от неизпълнение на задължения по договор за приемането, предаването и доставката до абонати на територията на Благоевград и Кочериново на телевизионните канали „Ф. Л.”, „Ф. К.” и „Н. Д. У.”. Исковата сума за главницата, възлизаща на 12188.34 лв. е формирана от неплатени месечни такси за посочените по-горе телевизионни канали. Акцесорният иск по чл.86 ал.1 ЗЗД е с цена 1953.84 лв. Становището на състава на І т.о. на ВКС е, че е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 20000 лв. Съобразно чл.280 ал.2 производството по тези дела е двуинстанционно. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационно обжалване, не създава висящност на спора пред ВКС. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.