Определение № 7355 от 13.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4652/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД, чрез пълномощник адв. Нихризов, против определение № 487 от 16.04.2024г., постановено по адм. дело № 143/2024г. по описа на Административен съд София-област. С обжалваното определение е оставена без уважение жалбата на „Йеттел България“ ЕАД против разпореждане, в частта по т. 2 за спиране на допуснато незабавно изпълнение по т. 1 от решение № 114 от 01.02.2024г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК/1090/2023г. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по см. на чл. 209 т. 3 АПК. Твърди се и нищожност на определението по см. на чл. 209, т. 1 АПК. Претендира се обявяване на нищожност на процесното определение. В условията на евентуалност иска се отмяна на определението и произнасяне с ново определение, с което да бъде отменено допуснатото незабавно изпълнение по т. 2 от решение № 114 от 01.02.2024 г. на КЗК, както и да се приложат последиците на чл. 60, ал. 7 АПК, тъй като изпълнението на акта е завършило. Ответната страна – Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуален представител гл. експерт З. Ч., в срока по чл. 232 АПК представя писмена защита, в която развива съображения за неоснователност на частната жалба и моли оспореното определение да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 60, ал. 8 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното пред настоящата инстанция определение е постановено след като с определение № 4294 от 09.04.2024 г. по адм. дело № 2192/2024 г. по описа на ВАС е отменено определение № 148 от 07.02.24 г. по адм. дело № 143/2024 г. на АССО и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховната инстанция е констатирала, че първоинстанционният съд не е съобразил, че в случая няма допуснато по силата на закона предварително/незабавно изпълнение на решението на КЗК, а с т. 2 от решението на КЗК е постановено незабавно изпълнение на т. 1 от решението, като т. 2 по същество обективира разпореждане на органа по чл. 66, ал. 2 ЗЗК във вр. чл. 60, ал. 1 АПК. Производството по оспорване на разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, се развива по реда на чл. 60, ал. 5 и сл. АПК, като в правомощията на съда е да отмени обжалваното разпореждане или да остави без уважение оспорването. Посочено е също така, че в оспореното определение са развити мотиви, относими към основанията по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК, но липсват мотиви, относими към допуснатото по чл. 66, ал. 2 ЗЗК, във вр. с чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение, а именно налице ли е мотивирано разпореждане на КЗК за предварително изпълнение поради наличие на някое от основанията по чл. 60, ал. 1 АПК. След връщане на делото съдът е постановил процесното определение № 487 от 16.04.2024 г. по адм. дело № 143/2024 г. по описа на Административен съд София-област, с което е оставена без уважение жалбата на „Йеттел България“ ЕАД против разпореждане, в частта по т. 2 за спиране на допуснато незабавно изпълнение по т. 2 от решение № 114 от 01.02.2024 г., постановено от КЗК по преписка № КЗК/1090/2023 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че по отношение на допуснатото незабавно изпълнение на решението в обжалвания административен акт се съдържат достатъчно подробни и конкретни съображения, обосноваващи издаването му, които се подкрепят и от относимите данни в административното производство. Прието е също така, че допуснатото незабавно изпълнение е надлежно мотивирано от административния орган с нуждата от защита на обществените интереси, които се извеждат от значимостта на засегнатите отношения в областта на телекомуникационните услуги, а оспореното разпореждане касае административна мярка от превантивен характер, наложена с цел недопускане настъпването на неблагоприятни последици от забавяне процедурата по реализиране на сделката. Според съда вредите от икономически характер не винаги може да се преценят като трудно поправима вреда от незабавното изпълнение на решението на административния орган, какъвто е настоящият случай. В останалата част са възприети мотивите на КЗК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението за нищожност на оспореното определение, както и твърдението, че след връщане на делото, при повторното разглеждане съдията-докладчик е бил предубеден и не е било налице безпристрастност при произнасянето, тъй като вече е формирал независимата си преценка по делото. Както е посочено и от тричленния състав в отмененото определение № 148 от 07.02.24 г. по адм. дело № 143/2024 г. по описа на АССО съдията-докладчик е развил мотиви по отношение на основанията по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК, които са неотносими по спора. Дори и съдът де е формирал воля, то е било в контекста на неприложима в случая разпоредба, а не по допуснатото незабавно изпълнение на решението по т. 1, по смисъла на чл. 66, ал. 2 ЗЗК във вр. с чл. 60, ал. 1 АПК. Ето защо съдът не споделя изложеното в частната жалба за формирана воля от страна на съдията-докладчик и липса на безпристрастност при постановяване на оспореното определение. Неоснователно е и твърдението за неправилност на определението. В чл. 66, ал. 2 от ЗЗК не са посочени условията, при които административният орган може да постанови незабавно изпълнение на своето решение. При липса на законодателна уредба, както правилно е посочено от тричленния състав на ВАС, е приложима общата разпоредба на чл. 60, ал. 1 от АПК, като тези условия не са изчерпателни, а могат да изхождат и от спецификата на конкретния случай с оглед постановения акт по чл. 82, ал. 3, т. 1 от ЗЗК. При всички случаи обаче след като законът е предоставил право на преценка на орган, той е длъжен да изложи мотиви защо е избрал съответното решение. В тази връзка неоснователно е и твърдението в частната жалба, че в решението на КЗК няма мотиви по отношение на допуснатото незабавни изпълнение, както изисква разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от АПК. Мотивите на КЗК за допускане на незабавното изпълнение са постановени чрез анализ на обективни обстоятелства и са относими в няколко от хипотезите на чл. 60, ал. 1 АПК, а именно да се защитят защитим особено важен обществен интерес - неблагоприятни последици върху големия брой потребители-абонати на дружествата, които са обект на концентрацията, както и да се предотврати последването на значително или трудно поправими вреди. От друга страна КЗК е посочила, че при липса на незабавно изпълнение съществува опасност да бъде осуетено изпълнението на разрешението за концентрация, тъй като с договора за покупко-продажба от 7.11.2023 г. крайната дата за приключване на сделката е 6 месеца от подписването, т. е. до 07.05.2024 г. Вярно е възражението на жалбоподателя, че този срок не обвързва императивно нито административния орган, нито съда, но с оглед факта, че концентрациите са особено сложни и продължителни във времето сделки, чиято реализация включва поредица от правни и фактически действия, то логично е страните по нея да целят разумното финализиране, поради опасност от отпадане на преследваната цел от концентрацията /за справка виж ОС, Решение от 22 октомври 2002, Schneider Electric / Комисията, по дело T-310/01, ECLI:EU:T:2002:254, където независимо, че предприятието печели делото срещу ЕК, която е забранила концентрация между Schneider Electric SA и Legrand SA, тази концентрация не се осъществява именно поради отпаднали интерес за нея/. Следва да бъде допълнително посочено, че съгласно съображение 34 от Регламент 139/2004 е изрично предвидено, че в интерес на правната сигурност валидността на сделките трябва да бъде защитена в максимална степен и поради това предварителното изпълнение на решението за разрешаване на концентрацията. Въпреки, че от представените доказателства за финансовото състояние на „Булсатком“ ЕООД, на база на представените годишни финансови отчети, може да се отчете подобрение спрямо 2021 г., все още е налице тежко финансово положение, предвид факта, че нетния отрицателен общ всеобхватен доход за 2022 г. е в размер на 10,891 хил. лева, поради продължаващото понасяне на съществени финансови разходи. Видно от Доклада на независимия одитор дружеството отчита загуби на стойност 65,228 хил. лева, както и през текущия период дружеството е отчело загуба в размер на 10,891 хил. лева. Главницата по заемите са представени като дългосрочни пасиви вследствие на договорен окончателен падеж - юни 2026 г. Авансово задължение в размер на 170 157 хил. лева, възникнало в резултат от договор за продажба и обратно изкупуване на активи от 25 ноември 2022 г. е представено като дългосрочно задължение. Тези обстоятелства могат да доведат до наличие на съществена несигурност относно способността на дружеството да продължи дейността като действащо предприятие и възможност да реализира своите активи и да изпълни задълженията си в обичайния ход на стопанската си дейност. Още повече КЗК е приела, че през 2023 г. Булсатком е преустановила телевизионни сигнали на значителна част от своите абонати. Именно поради това, интересите на обществото като цяло, на отделните потребители и частните интереси на участващите предприятия ще бъдат максимално защитени, като се допусне предварително изпълнение на процесното решение. В обратната хипотеза би настъпила правна несигурност за участващите предприятия, които в крайна сметка могат да загубят и правен интерес от осъществяването на концентрацията помежду си, което да доведе и до възможни неблагоприятни последици за потребителите ползващите се от предлаганите услуги и загубата на ефективна конкуренция на съответния пазар. Неоснователно е и твърдението, че не са обсъдени наличието на трудно поправими вреди. В решението на КЗК е посочено, че финансовото затруднение на „Булсатком“ ЕООД, задълбочаващата се ерозия на абонатната му база и наличието на висящо съдебно дело, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството може да доведе до прекратяване на търговската дейност на „Булсатком“ ЕООД, което би представлявало ако не необратима, то най-малко трудно поправима вреда както за „Булсатком“ ЕООД и за неговите клиенти, така и за купувача „Юнайтед Груп България“ ЕООД. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното разпореждане за предварително изпълнение касае административна мярка от превантивен характер, наложена с цел недопускане настъпването на неблагоприятни последици от забавяне процедурата по реализиране на сделката. Следва да се посочи и това, че за да постанови съдът отмяна на допуснатото незабавно изпълнение следва да са налице противопоставими реципрочни причини, за които трябва да са представени доказателства. Самият законодател защитава обществения, респективно държавния интерес и предотвратява настъпването на вреди, но до доказване на обратното, което е в тежест на жалбоподателя. В настоящия случай са останали недоказани евентуалните вреди в бъдещ период, противопоставими на защитения обществен интерес от незабавното изпълнение. Следва да се посочи и това, че при преценката си за наличие на законовите предпоставки за отмяна на допуснатото предварително изпълнение, съдът не е длъжен да изследва обстоятелства във връзка с вероятната основателност на жалбата, тоест съдът не следва да се съобразява с последиците от едно уважаване на жалбата, тъй като на практика това означава да обсъжда евентуалните последици от настъпването на бъдещи несигурни събития и то такива, свързани със съществото на спора. Доводи, които са свързани с допуснати нарушения следва да бъдат преценявани при разглеждането на спора по същество, защото преценка за законосъобразност на обжалвания административен акт на този етап е недопустимо да бъде извършвана, тъй като това е въпрос по съществото на правния спор. Предметът на спора по исканата отмяна на незабавно изпълнение е различен от предмета на спора по законосъобразността на решението за разрешаване на концентрация по чл. 82 от Закона за защита на конкуренцията. В този смисъл е и последната съдебна практика на Върховния административен съд: определение № 3219/2024 г. по адм. дело № 2630/2024 г. и определение № 6283/2024 по адм. дело № 3759/2024 г. С оглед гореизложеното, обжалваното определение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателна своевременно сторената претенция от ответника по делото, за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят в размер на 200 лева в полза на Комисия за защита на конкуренцията. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение,